Мат Кармил има пръст в най-добрата музика, правена през последното десетилетие. Английският музикант-продуцент-инженер-диджей седи в тъмната зона между хаус и техно. Подарил ни е хитове като „Reverse Peephole“, „Sourced“ и „Moment“, докато петте албума, които е издал, са богатство за изследователите на клубната музика, която е груба, пусираща, но винаги ви кара да се чувствате добре. Като продуцент има пръст п последния албум на Корнел Ковач от 2019 г. ‘Stockholm Syndrome’ и обикаля като част от екипа на импровизационния клуб на Sebastian Mullaert от Circle Of Live. Новият албум на Кармил „STS371“ вече може да се чуе и е демонстрация на неговия безкомпромисен подход. Миксът му In Session е фантастичен и няма да ви позволи да спрете да танцувате.
Къде записа твоя In Session микс и на какво оборудване?
Записах микса с помощта на Ableton в моето студио в провинцията, където прекарах социалната изолация. Много от предишните ми миксове са винилови сетове. Склонен съм да използвам главно записите, които купих през предходните месеци от пътуванията си из Европа. Сега не съм на път по очевидни причини, затова се сдобих с някои цифрови записи. Нямам CDJ в студиото, така че очевидният начин за изграждане на микса беше в Ableton. Използвах ръчно пренаписване, за да го направя възможно най-семпъл.
Каква е концепцията зад микса?
Търсех малко ярост, не прекалено агресивна, но и супер прости преходи.
Хармоничното звучене като че ли е за предпочитане в момента. Разкажи ми за албума?
По някакъв начин всичките ми албуми са били инцидентни, а този специално взаимстваше много от моите преживявания от турнета с Circle Of Live миналата година. Беше невероятно освежаващо да водя и да бъда част от импровизирана музика в клубна обстановка, това е толкова уникален колектив и концепция. Вдъхнови ме да опитам различни звуци. Така се заех с няколко парчета, които бях започнал по-рано – „Конго“ беше записано преди 12 години! Когато колекцията започна да се събира, започнах работа по някои парчета по-бързо, по други по-бавно и прекарах много време с аранжиментите, докато не почувствах итински баланс. Моето студио не беше съвсем готово и трябваше да го довърша. Номадските ми дни свършиха, а този албум е техният завършек.
Как работата ти като студиен инженер влияе на работата ти като продуцент и обратно?
Имам късмета да работя с широк спектър от музика и музиканти, може би най-релевантният за читателите на Mixmag е дългосрочната ми работна връзка с Корнел Ковач. Мисля, че може да отнеме известно време, за да се измъкнем от мисълта, че сме просто част от един творчески процес и да открием този вътрешен глас, който да ни каже какво искаме – без правила, без мислене. След това обратното, когато става въпрос за работа с други хора. В такива случаи не се вслушвам в личните си предпочитания. Аз съм там, за да реализирам визия и трябва да открия до каква степен личните ми предпочитания няма да свършат работа. Понякога това е лесно, най-вече ако работя върху нещо, което се нуждае от малка техническа настройка, овладяване или предложение за „по-добър“ звучащ инструмент или част от оборудването. Но подреждането и въвеждането на нови части или секции е фина линия, разбирането на артиста на лично ниво помага много там.
Какъв е твоят съвет за онези, които искат да се заемат с музикално инженерство?
Това е много широка дисциплина, подобна на теорията на музиката: много полезно е да я познавате задълбочено, но също така е важно да можете да се пуснете по течението. Трябва да сте отворени към различни характери и личности, и не забравяйте да се отнасяте към всеки проект и човек с пълно уважение и сериозност, дори и да не е по ваш вкус. Разберете какво можете да предложите за даден проект и разработете възможно най-бързо и спокойно как да накарате проекта, върху който работите, да реализира напълно своя потенциал. Не претупвайте нещата и не се страхувайте да задълбаете. В моята кариера имах удоволствието да работя в някои от най-добрите традиционни звукозаписни студия в света и имах достъп до много висок клас оборудване. Ако се отнасяте сериозно към истинското инженерство, тогава работата от хубаво място по отношение на акустиката е задължително. Възможностите да се чиракува на такива места за съжаление не са много в последно време. Последно, но не на последно място: Никога не се паникьосвайте, винаги архивирайте!
Участвате в завиден списък с лейбъли като „Idle Hands“, „Beats In Space“ и „Studio Barnhus“ – как успяхте да ги свържете?
Направих ремикс за Jens-Uwe Beyer (PNN), песен, наречена ‘Change’, в която Тим Суини свиреше. Когато видях песента в плейлиста, писах на Тим и му казах колко щастлив ме е направил, че ще я чуя на шоуто. След това ме попита дали имам други записи. Когато му изпратих няколко нови бита, той ми отговори и ме попита дали бих искал да участвам в Beats In Space. Не можех да повярвам! Историите с Крис и Студио Барнхус са доста сходни. Дълги години бях почитател на всичко от Бристол и винаги, когато се озовавах там, купувах плочи, въпреки че никога не съм си и представял да работя по тях. Мисля, че Крис беше на моето шоу Beats In Space и продаваше IRR в магазина. Разговаряхме и той ме попита дали бих искал да направя издание за Idle Hands. Не можех да повярвам, това беше истинска чест за мен. Албумът беше по-специално колекция от мелодии, които бях занемарил от години. Това беше много личен и експресивен запис, така че пускането му от един от любимите ми лейбъли, беше нещо наистина специално. Относно Барнус: Един ден попаднах на Аксел в Берлин и се разприказвахме. Той сложи всичките три мелодии от IRR записа в един микс. Аксел е Аксел – наистина очарователен и завладяващ човек! Оттогава поддържаме връзка, макар че мисля, че именно Корнел първи предложи да започна да работя с Барнхус. Чувствам се невероятен късметлия, че познавам тези хора и съм правил музика със и за тях.
В момента се налага да прекарваш повече време в студиото – какво те държи креативен и продуктивен?
Едни от най-хубавите ми моменти са в студиото, но сега наистина няма бягство! Трябва да призная, че се чувствам малко блокиран и конфронтиран от случващото се, така че не е толкова лесно да остана креативен. За щастие все още работя малко и като инженер и отделям време, за да се упражнявам с барабани, бас, китара и синтезатор, правя ремонт и пробвам различни настройки в студиото, така че когато хората могат да дойдат отново, това да бъде мечтано място за работа.Творчеството е спорадично за мен, а и току-що издадох албума, не бързам да се ангажирам с нов, но това е първият път в живота ми, в който успях да докарам по-голямата част от оборудването и записите си на едно място, така че започвам да сглобявам нови колекции и да мисля накъде да вървя.
снимки: pixabay , 2
