Полезен ли е хедонизмът за здравето?

Имам съмнение, че съм станал хедонист. Веднага си ме представяте как шмъркам кокаин през стодоларова банкнота, с чаша шампанско в ръка, а с другата галя бедрото на фотомодел?, Напълно осъзнавам, че хедонизмът има лоша репутация, но вместо да съдим, може би е време да я преразгледаме.

Ами ако вместо гарантиран еднопосочен път към провала, хедонизмът всъщност се окаже полезен за нашето здраве? Ако мислим за хедонизма като умишлено наслаждаване на прости удоволствия – като игра с паднали есенни листа, споделени моменти с приятели или гушкане с кучето – тогава вероятно е така. Търсенето и увеличаването на тези видове удоволствия може да повиши нашето здраве и благополучие.

И така, откъде идват представи идеи за хедонизма и как можем да го използваме, за да подобрим здравето и качеството си на живот?

Популярният възглед за хедонизма

В общ план хедонистът е човек, който се опитва да увеличи максимално удоволствието и да сведе до минимум болката. Джордан Белфорт (изигран от Леонардо Ди Каприо) във „Вълкът от Уолстрийт“ вероятно е най-популярният образ на хедонист, където изключителното му богатство му позволява да се отдаде на ненаситния си глад за всичко, което е приятно. Роботът хедонист от Футурама е друг такъв типаж герой. Намираме тези герои за толкова привлекателни, защото те сякаш отхвърлят разумния и отговорен начин на живот. Те се отдават на плътските си апетити по начини, които не сме срещнали, а не се замислят за последствията. Очакваме на финала черният им дроб да откаже или животът им да се срине, както разбира се и обикновено става.

via GIPHY

Но този вид поведение всъщност е просто тип разврат – едно крайно акцентиране върху телесните и особено сексуалните удоволствия, а не хедонизъм.

Хедонизмът има своите философски корени още от Платон и Сократ, но на древногръцкия философ Епикур често се приписва това, че артикулира ранната форма  на хедонизма, основана не на живот на сляп апетит, а на умерени удоволствия и уважение към другите. Днес вече има множество дефиниции какво е хедонизъм. Това до голяма степен се дължи на някои силно нюансирани философски аргументи за това как трябва да концептуализираме удоволствието.

Какво е удоволствие?

Може да помогне да се мисли за удоволствието просто като субективно състояние на наслада. Това е широка перспектива, но такава лесно се прилага в ежедневието ни. Може любовта да ни доставя удоволствие, но може и музикално произведение, това да се смеем с приятели или просто да седим неподвижно на удобното кресло след тежък  ден. Точно както различните преживявания могат да предизвикат различен тип  усещане, аналогично едно преживяване може да предизвика полюсни реакции – от изключително удоволствие до категорично недоволство – при различни хора.

Няма единичен стимул, който да предизвиква абсолютно еднакъв отговор при всички през цялото време: удоволствието е взаимодействие между стимула и възприемащия. Ако затворите очи и мислите за време, в което сте изпитали удоволствие, има вероятност да си спомните сексуално преживяване или нещо вкусно, което сте яли. Може пък споменът да е вкуса на много добро вино или от удовлетворението след джогинг или фитнес.

А това е хубаво, нали? Сексуалното удоволствие е пряко свързано със здравето и благополучието. Например жените, които казват, че са доволни от сексуалния си живот, се оценяват по-високо спрямо стандартите за психологическо благополучие и жизненост. Твърди се, че изпиването на чаша вино има защитен ефект срещу деменция и сърдечни заболявания, което може би се дължи на антиоксидантните му флавоноиди.  Е, тези активности са полезни … докато спрат да са такива. Много от нещата, които обикновено ни доставят удоволствие, могат да имат вреден ефект.

Когато удоволствието се превърне в проблем

Зависимостта, пристрастяването и натрапчивата консумация могат да се считат за рискови или вредни спрямо иначе приятни преживявания, като например употреба на алкохол и други наркотици, претренирането или фиксацията върху секса. Може да бъде трудно да се определи точката, в която преди това приятното става проблематично. Но някъде между насладата от чаша студена бира и да се нуждаем от питие, за да можем да станем от леглото сутрин, ние подминаваме границата. На този етап обаче удоволствието вече не е мотивацията, нито резултатът от поведението. Неконтролируемият „глад“ заличава удоволствието и най-доброто, на което можем да се надяваме, е да получил моментно облекчение. А без удоволствие това вече определено не е хедонистично. Еднократното преследване на едно интензивно удоволствие за сметка на други аспекти на живота, които носят смисъл и удоволствие, също е контрапродуктивно за живеенето на пълноценен и приятен живот. Това го поставя извън идеята на Епикур за умерени удоволствия и самоконтрол.

Нека бъдем рационални по отношение на хедонизма

И така, когато трябва да изкараме пари за ипотека или наем и да поддържаме сложния си живот, как може да изглежда животът на съвременния хедонист? Практическа дефиниция може да бъде някой, който се опитва да увеличи максимално ежедневните удоволствия, докато все още балансира и с други житейски фактори. Ще нарека това един вид „рационален хедонизъм“. Всъщност Епикур набляга на прост, хармоничен живот без стремеж към богатство или слава. Максимизирането на удоволствието, за разлика от разврата или пристрастяването, не е необходимо да приема формата на перманентна жажда за повече, за по-голямо, за по-добро. А вместо това да се научим да се наслаждаваме на ежедневните удоволствия.



И така, ако сутрешното ми кафе ми доставя удоволствие, бих могъл да му се наслаждавам, докато го пия: вдишайте аромата му напълно и се съсредоточете върху нюансирания му топъл, приятно горчив вкус. Трябва напълно да осъзнаем топлината и ароматите му. И не само това, а дори преди изпиването, мога да го предусетим, да си представим предстоящото усещане. И по-късно през деня ни, можем да направим пауза и да си спомним за това кафе, за това колко топло и хубаво бе, за аромата му. С други думи, можем да се потопяме в тези моменти, в очакване, в самото пиене и в спомнянето и да насочим цялото си внимание към тях. Това води до съвсем различно и по-богато преживяване, отколкото ако разсеяно поглъщаме кафето, докато висим в задръствания или ровим из нета. Актът на отпиването усилва удоволствието, което извличаме от простите неща и доставя по-голямо удовлетворение от тях. Едно проучване установи, че отделянето на малко време, наслаждавайки се на очакването преди ядене на шоколад, кара участниците да ядат по-малко шоколад като цяло. А вниманието изглежда е ключово за връзката между приятните чувства и благополучието.

Как се възползваме от хедонизма?

Получаването на удоволствие е пряко свързано с намаляване на стреса. Така че, когато изпитваме удоволствие, нашата  нервна система се успокоява. На първо място, стимулът ни буди, а след това, ако оценим ситуацията като безопасна, имаме „реакции, прекратяващи стреса“, които изпитваме като релаксация или облекчаване на стреса. Изследванията показват, че приятните емоции са свързани с по-широко и по-креативно мислене и редица положителни резултати, включително по-голяма устойчивост, социална свързаност, благополучие, физическо здраве и дълголетие. Така че удоволствието може не само да ни помогне да живеем по-приятно, но и по-дълго.

Хедонизъм за здраве и благополучие

Максимизиране на ежедневните удоволствия може да се използва в терапията и е средство против депресия.

Едно проучване на ученици,  показа че фокусирането върху приятните ежедневни събития, намалява депресивните симптоми и ефектът се запазва три месеца по-късно. Фокусирането върху приятните аспекти на здравословните храни също може да бъде по-ефективен начин да ядете повече от тях, отколкото да се съсредоточите върху това колко са „здравословни”. Подобни подходи вероятно ще бъдат ефективни при фитнес тренировки или всякакви други активности, свързани с полза за здравето.

Знаем, че интервенциите, насърчаващи хората да се съсредоточат върху приятните преживявания, са свързани с повишено самочувствие. Насърчаването на благополучието при възрастните е особено обещаваща област. Наслаждаването на удоволствието е свързано с устойчивостта и положителните емоции могат да помогнат за компенсиране на лошите ефекти от самотата. Плюс това, независимо от физическото здравословно състояние, способността да се наслаждавате е свързана с по-високи нива на удовлетвореност от живота.

Удоволствието може да се научи

 Едно проучване разглежда ефектите на осемседмична програма, насърчаваща удоволствието за група възрастни, живеещи в общността, на възраст над 60 години. Програмата намалила резултата от депресия, физически симптоми и проблеми със съня, и повишила психологическото благополучие и удовлетвореност от живота.

Междувременно трябва да се отърсим от идеята, че удоволствието е срамно или несериозно и да прегърнем рано идеята за този рационален вид хедонизъм. Можем да мислим за Епикур и умишлено да се наслаждаваме на прости удоволствия, които сме свикнали да пренебрегваме.

Хедонист
Да изследваме заедно измеренията на удоволствието

Share