Светлозар Желев представя „Опитай това”

Тази книга е пътешествие, пътувания на различни хора през различни континенти, страни, градове, вкусове, цветове и време. Пътуване на вкуса, на любовта към това да експериментираш, да споделяш. Една книга за удоволствието, за насладата от живота, за онова бавно живеене, което вече познавате от „За бавното живеене и насладата от живота“, защото всяко удоволствие, всяко нещо, което обичаме да правим, да отдаваме времето си – дали това е храната, дали срещата с приятели, дали е четенето, всъщност носи онази хармония, която е „бавното“. Ако можем всеки един ден да се отдаваме поне за 10–15 минути на удоволствие и дейности, които обичаме, със сигурност ще забавим темпото, ще намалим стреса и натиска на външния свят върху психиката и тялото ни. Така че нека да открием нещото, което може да ни забави, нещото, което може да ни даде наслада.

Опитайте с това.

„Опитай това“ е сама по себе си идейно продължение на предните три литературни пътешествия, които започнах през 2019 г. и продължавам сега – „За бавното живеене и насладата от живота“, „България за напреднали“ и на „Храната, начин на употреба, или Гурме за напреднали“. Всяка една от тях води по видими и невидими пътища към „Опитай това“. Дали като вдъхновение, дали като идеи, хрумнали ми в текстовете, които прочетох, в историите на различните участници в тези пътешествия или в разговорите, които водихме с тях. Резултатът е „Опитай това“. Тя е основно за храната, но е и пътешествие по картата на света. Ще ви отведе на Хаваите, в Китай, Япония, Тайланд, Виетнам, Мианмар, ще минем през арабските вкусове, през Армения, Турция, Гърция, Хърватия, Австрия и Швейцария, Италия, Франция и Испания. Разбира се, ще стигнем до Португалия, ще пресечем Атлантика, ще отидем в САЩ, Коста Рика, Мексико и Аржентина, ще стигнем дори до края на света. Знаете ли къде е краят на света? Има такова място, колкото и странно да звучи. Казва се Ушуая и е най-южната точка на Южна Америка. И там ще стигнем с „Опитай това“. Ще бъдем в Африка на сафари, кулинарно, разбира се. Ще опитаме заедно много различни неща. Ще прочетете за различни кулинарни традиции и специалитети от различни китайски градове и провинции, описани от много интересни хора, студенти по български език в Пекинския университет. Всеки един от тях е разказал за своето родно място, за любимата си храна. На чист български език, без редакции и намеси. Както и следващата група от свързани с България автори на чудни истории – хърватски българисти, които са учили български език и са запазили завинаги в сърцата и умовете си България и езика ни, – тук са описали и споделили с нас своите любими храни от своите градове и области. Отново без редакторски намеси и корекции. Дано повече наши сънародници се научат да пишат и творят с думи като тях. В книгата има и българи, живеещи в различни краища на света, които разказват за тях и за нещата, които обичат, защото вкусът, насладата от храната не са просто енергия, не са просто засищане на глада или засищане на стомаха, а една вкоренена генетично любов и емоция, отглеждани и възпитавани от люлката до гроба. Храната от детството ни е и родина, към която, независимо къде по света се намираме, винаги се завръщаме. По това „Опитай това“ се родее с „България за напреднали“.

Храната е и философия, храната е отношение към тялото и отношение към душата – за това говорихме много повече в „Храната, начин на употреба, или Гурме за напреднали“, докато тук се опитваме да ви разкажем за различни места, за различни опити, за различни култури, за различни традиции, за различни вкусове, пътувания и експериментиране, не само за храна. В тази книга има и разкази за любовта, има и вдъхновяващи истории, има дори история за бягство, има даже и текст за трансценденталната медитация, защото в крайна сметка да откриваш, да търсиш, да експериментираш, да опознаваш света, храната, емоциите, ума и сърцето си е всичко това. Всяко пътуване, всяко бягство, спасение, уют и пристан са части от мозайката, която ни прави хора. Нека да ги споделим заедно. Елате на това пътешествие, насладете му се и се опитайте да откриете къде бихте искали да отидете, защото има много места, има много неща, които трябва да се опитат.

Ето и един от текстовете от Китай!

徐瑞淇
XU RUIQI (ЛИЛИЯ)

ОПИТАЙ ТОВА!

Моят роден край Дзянси (江西省Jiāngxī) се намира в южната част на Китай, където климатът е влажен и топъл и където се произвеждат многобройни хранителни суровини. Удостоен е с титлата „Люлката на рибата и ориза“. Затова хората в Дзянси са така тясно свързвани с вкусна храна. Понеже теренът тук е нискоравнинен, тукашният дъждовен сезон е наисина дълъг, при това с обилни валежи, водещи до висока влажност, хората в Дзянси предпочитат люти и солени храни с много подправки. Благодарение на тази особеност се появява уникално кулинарно течение, което се различава от другите направления на китайска кухня. Най-ранните писмени записи на Дзянси кухнята са намерени още преди 2000 години, което показва, че тя има дълга история и славно минало. В модерни времена тя също е обичана и оценявана от туристите от целия свят.

Ще ви представя едно класическо ястие, което се откроява сред всичките останали представители на Дзянси кухнята и беше избрано като китайско „Олимпийско меню“ през 2008 година. Нарича се „Пържен бекон с артемизия селенгеза“.

Това ястие е създадено за първи път от рибари, които живеели край езерото Поянг (Poyang Hu). Когато приготвяли ястието, специалният му аромат се стелел наоколо и привличал хората, така ястието станало прочуто. Артемизия селенгеза е често срещана дива трева, подобна на див пелин, вирееща около езерото Поянг. Беконът е пушено месо. Това ястие не само се нуждае от по-малко суровини, но и е относително просто за приготвяне. Опитните домакини първо чистят бекона и го слагат във вряща вода. Скоро го изваждат, докато е горещ. Когато тенджерата се нагорещи, в него слагат по-тлъсти парчета бекон, за да отдели повече мазнина, след което ги смесват с останалите. После добавят артемизията и я разбъркват с бекона. Накрая добавят по желание различни ароматни подправки, например лук и чили. Както е видно, нямате нужда от превъзходни готварски умения за приготвянето на това ястие и съставките му не са скъпи. Тогава защо ястието е така специално?

Първо, тайната се крие в суровините. Макар че артемизията селенгеза е дива трева с некрасив вид, растяща в кални и заблатени места, тя притежава отличителен аромат. В други ястия, комбиниращи я с месо и зеленчуци, техните аромати я доминират и в резултат вкусът ѝ е неразличим. За разлика от тези ястия, в това блюдо артемизията е главният и ослепителният „герой“. Вкусът ѝ не е мек, като обикновените зеленчуци, а по-скоро като на дивия лук или кориандъра, със силен пикантен аромат. Можете да си я представите като слаб горчичен вкус, който е малко дразнещ, но не толкова лют. Някои хора го обожават, други си покриват носа и бягат. Само смелите могат да оценят достойнствата на артемизията. Освен това комбинацията от артемизията и бекона също е много интересна. През януари и февруари артемизията е нежна и свежа. Може да се яде като зеленчук, но след края на сезона може само да се използва като изсушени клончета, на подправка. Затова, за да ядем артемизия, трябва да бързаме да ги наберем в подходящото време. Но беконът е различен. Много семейства все още имат неизядена сланина, останала по време на пролетния празник, която те могат да запазят за наистина дълго време. Колкото по-дълго се оставя на слънце, толкова по-вкусна става тя всъщност. Така че за съставките на това ястие можем да кажем, че едното е „нетърпеливо“, а другото – „постоянно“. Не е ли такъв сблъсък на съставки интересен? И при практическа употреба беконът съхранява мазнината, а артемизията я абсорбира. Опитните домакини използват характеристиките на суровините, за да готвят, пестейки мазнината. И също така трябва да отбележим, че макар да е много лесно да се направи това ястие, процесът по подготовка на съставките не е прост. Например необходимо е да бързаме за събирането на артемизията, а да бъдем търпеливи с бекона. Това означава усилена работа на трудолюбивите хора. Убедена съм, че местната храна е вкусна, но животът на хората от Дзянси е още по-приятен.

Добре дошли в родния ми край Дзянси, за да опитате това интересно и много различно ястие!

Хедонист
Хедонист
Да изследваме заедно измеренията на удоволствието

Share