Милано не е типичният италиански град. Ще ви го кажат всички италианци, особено онези, свикнали да се разхождат из малките прашни улички на Юг, където пастата е по-вкусна, виното е по-червено и езикът е по-мелодичен.
Прилича на София, ще ви кажат много българи, които се възползват от удобните напоследък полети. Индустриален град, сив и грозен, ще ви кажат други. Перфектното място за шопинг, твърдят момичетата.
Истината е, че Милано не разкрива красотата си пред всеки. На пръв поглед наистина е строг град, подчинен на големия бизнес, модата и работата. Липсват окичените с цветя и дървета балкони на Рим, няма ги знаменцата от улиците на Неапол, нито пък морския вятър на Салерно. Но притежава нещо друго. Fascino, чар. За онези, които имат сетивата да го усетят.
Милано посреща с масивна и красива, но на пръв поглед сякаш не на място сграда на гарата, където спират автобусите от двете летища. Пътят до следващата спирка на туристите често преминава през сиви блокове, леко занемарени сгради (такъв е кварталът около гарата), широки улици и много трафик, изпълнен от някак строги колони, прилежно подредени и порядъчно изчакващи реда си. Но нека слезем от малките жълти трамваи и да повървим пеша. Напук на всички шаблонни реплики.
Една от основните съставки за добра екскурзия до Милано е участието на пролетта. Високи температури, няколкоминутни топли дъждове и красивите тоалети на италианците. Едно е сигурно. Толкова много добре облечени хора рядко може да видите другаде. Разхождайте се и попивайте. Стилът и красотата по магически начин успяват да скрият сивите сгради и да придадат на павираните улици магическия ритъм на високите токчета. Въздухът е лек, изпълнен с очакване за рядко пищните залези, най-добре наблюдавани от покрива на il Duomo или барът срещу него (в Rinascente, най-голямият и стар търговски център, чийто последен етаж е пир за чревоугодниците). Влезте в галерията на Vittorio Emanuele, отбийте се до старата книжарница Rizzoli, завъртете се на пета при бика, изобразен на земята, а после се наредете за сладолед в gelateria-та (Cioccolati Italiani), от която вместо вода, от чешмите тече шоколад. Ще чакате много, но си заслужава.
Няма как да не се отбиете до магазина за шапки Borsalino, точно на края на галерията (която съществува и под земята като близнак на тази и служи за складове), където пред очите ви ще се изправи La Scala. Да, сградата отвън не е впечатляваща. Но отвътре… Пътуване на друго ниво. Пищност, величие, музика, притворени очи и подарък за въображението.
Именно тук, от площад Piazza della Scala, започва най-прекрасният квартал на Милано. Brera. Това е сърцето на града, това е мястото, където са скрити най-красивите дворове, най-старите къщи, най-богатите фамилии, винтидж магазините, приказната галерия със съкровищата на изобразителното изкуство, чудните места за аперитиво (онзи период след 6 следобед, в който всички барове предлагат питие и коктейл на промоционални цени; времето, в което всички от Милано се събират на чаша шприц и обсъждат изминалия ден).
И понеже these boots are made for walkin’, се пренасяме в скритата Венеция, кварталът Navigli, с най-вкусните палачинки и сладоледи на клечка. Един малък рай, кацнал на канала на града, който през лятото се пълни с лодки. Малки магазини, галерии, ресторанти и барове, битак, в който можеш да откриеш истински находки (златен трон за 10 евро) и всички местни италианци, криещи се от жегата зад дървените капаци.
Прибираме се по Corso di Porta Ticinese, място с особен чар и по-различен стил. Мястото на младите с т.нар. колони, на които сядаме за по бира и аперитив. Да, там живее младостта.
Няма как да пропуснем скритото съкровище на Corso Como 10, няма друго такова място, повярвайте ни. Галерия Sozzani, Corso Genova, Via Tortona, Fondazione Prada (малко по-далеч, но си струва изключителната сграда и колекция от произведения на изкуството, както и барът, създаден от Уес Андерсън).
Трябва да минете и по Via Montenapoleone, улицата на лукса. Предпочиваме я вечер. Тогава няма никой и сякаш си пуснат в Магазина на света.
И още много, много места. Позволете си да се изгубите. Полежете в Parco Sempione. Надничайте през прозорците на къщите. Търсете пресечките. Не слушайте онези, които ползват града за мол. Милано има много за даване. Стига да имате място в сърцето.
източник: Artakcia автор: Теа Денолюбова
