Емоционално интелигентните хора са успешни, могат да идентифицират собствените си емоционални провокатори и умеят да ги управляват. Това каза за БТА д-р Антонина Кардашева, национален координатор за България към Световното общество по емоционална интелигентност, учредител и СЕО на Фондацията за развитие на Емоционалната интелигентност.
Емоционалната интелигентност (ЕИ) е комплексно знание за разпознаване и използване на собствения емоционален капацитет и емоционалните ресурси на другите. Тя е свързана както с уменията, така и с личностните характеристики на хората, като дава възможност за адаптация към предизвикателствата и условията на средата, посочи психологът.
ЕИ е начин за разпознаване, разбиране и избор на това как мислим, чувстваме и действаме. Оформя взаимодействието ни с другите и разбирането ни за себе си. Тя определя как и какво научаваме; тя ни позволява да пренаредим приоритети, като определя по-голямата част от ежедневните ни действия, каза д-р Антонина Кардашева.
Изследванията сочат, че тя формира 80 % от „успеха” в живота ни, а успешният човек е здрав и оптимистичен. ЕИ има силна връзка с хормоналната ни система и здравословно състояние, посочи експертът.
За да се предпазим от стресови реакции, страхове или заплахи, трябва да познаваме емоционалния си ресурс, видовете емоции – унаследени модели от нашите родители, копирани от филми, наши автентични или спонтанни емоции, допълни д-р Антонина Кардашева. Когато се научаваме да използваме този ресурс, изграждаме „емоционална ваксина“ – умения, чрез които да осъзнаваме и приемаме реалността. Хората, които имат „ваксина“ срещу стреса, кризите и неблагоприятните ситуации, имат и добре регулирани и осъзнати емоционални реакции, допълни психологът.
Следва пълният текст на интервюто:
Много е модерно напоследък да се говори за ЕИ, какво всъщност представлява тя?
ЕИ е комплексното знание на човека за разпознаване и използване на своя емоционален капацитет и този на другите хора. Тя е комплекс от умения и личностни характеристики, които дават възможност на личността да се адаптира към всякакви предизвикателства и условия на средата.
ЕИ свързва нашето познание за света около нас с емоциите ни, тя улеснява способността ни за устойчивост, мотивация, съпричастност, разсъждения, управление на стреса, комуникация. ЕИ координира и способността ни да се ориентираме в множество социални ситуации и конфликти. Тя има значение и дава възможност на човек да реализира по-пълноценен, здравословен и щастлив живот.
ЕИ е начин за разпознаване, разбиране и избор на това как мислим, чувстваме и действаме. Оформя взаимодействието ни с другите и разбирането ни за себе си. Тя определя как и какво научаваме; тя ни позволява да пренаредим приоритети; като определя по-голямата част от ежедневните ни действия.
Изследванията сочат, че тя формира 80 % от „успеха” в живота ни, а успешният човек е здрав и оптимистичен. ЕИ има силна връзка с хормоналната ни система и здравословно състояние.
За да се предпазим от стресови реакции, страхове или заплахи, трябва да познаваме емоционалния си ресурс, видовете емоции – унаследени модели от нашите родители, копирани от филми, наши автентични или спонтанни емоции. Когато се научаваме да използваме този ресурс, изграждаме „емоционална ваксина“ – умения, чрез които да осъзнаваме и приемаме реалността. Хората, които имат „ваксина“ срещу стреса, кризите и неблагоприятните ситуации имат и добре регулирани и осъзнати емоционални реакции.
Кога можем да кажем, че един човек е емоционално интелигентен?
Емоционално интелигентните хора са самоосъзнати и ползват интуицията си, за да достигат до информацията, която емоциите им дават. Те могат ефективно да управляват отношенията си с другите и са сигурни в решенията си. Емоциите са част от нашето подсъзнание и колкото повече достъп имаме до информацията, идваща от тях, толкова по-често можем да овладяваме енергията, която идва от тях.
Емоционално интелигентните хора са успешни, могат да идентифицират собствените си емоционални провокатори и умеят да ги управляват. Те са по-умерени са в реакциите си и слушат по-добре събеседника си. В тяхно присъствие човек се чувства спокоен, защитен, радостен и мотивиран. Това са така наречените допаминови хора, в чието присъствие се чувстваме добре. Те се адаптират лесно, без да демонстрират его-процеси.
Как може да развием емоционалната си интелигентност? Можем ли да се научим или това е вродено качество?
По данни от изследвания 32% от нашата емоционалност и ЕИ се унаследява. При много изследвания на семейства с деца близнаци се установява генетична унаследеност на емоционални реакции между родители и деца. Децата могат бързо да развият своите умения за управления на емоциите си в училищни или извънкласни обучения, но често семейните взаимоотношения пречат на изграждането на високи нива на емоционална интелигентност. Има родители, които не са чувствителни към тази тема и самите те пораждат конфликтни взаимоотношения, негативни емоции в семейството. В семейства, в които има чести конфликти и наказания, детето няма как устойчиво да изгради своята ЕИ. За да се постигне емоционална и социална устойчивост, е препоръчително паралелно да се развиват уменията както на децата, така и на техните родители.
Какво е значението на емоционалната интелигентност на работното място?
Организирането на емоциите в системен процес е ценно за бизнеса, а игнорирането им е равносилно на отричане на мъдростта и информацията, идващи от емоциите. Ако емоционално интелигентният лидер или мениджър не познава тази информация, той не познава емоциите и потребностите на служителите. Когато работещите са сърдити, те имат незадоволени потребности. Важна особеност на работното място е процесът на планиране на емоциите на екипите – процес, при който се генерира подходяща емоция за дадена задача.
Щастливите организации постигат много повече успехи, отколкото психопатологичните, където има много проблеми, текучество на персонал и сериозни конфликти. Мениджър, който използва емоционално интелигентен подход, ще създаде среда на сигурност и спокойствие, в която могат да се вземат сериозни решения, да се стигне до иновативност на продукти, да се подобрят взаимоотношенията. Наричам ги „допаминови лидери“. Те знаят какво, кога и как да кажат и покажат чрез поведението си.
Ковид ситуацията доказа, че в голяма част от бизнеса няма регулативни механизми за управлението на емоционалните кризи на хората. ЕИ дава насока как да се променят отношенията между хората и се планират различните емоции.
Какви са последиците от емоционалната незрялост?
ЕИ и емоционалната зрялост са два последователни етапа. Първо се учим да развиваме умения за ЕИ и когато ги приложим на практика, можем да кажем, че сме емоционално зрели. Емоционалната зрялост се свързва с осъзнатостта и мъдростта на хората, като изисква адаптивност към средата, гъвкавост, поведение чрез управление на динамиката на нашите емоции и прилагането му на практика. Емоционално зрелите хора поемат отговорност за собствения живот и не обвиняват другите. Те подхождат аналитично и личното развитие е житейска кауза за тях. Емоционално зрелите хора имат девиз, че справянето с предизвикателствата на утрешния ден изисква обучение и развитие днес. Те учат постоянно, като не се ориентират към резултатите, а към процеса на учене. Тези личности търсят алтернативни мнения и са умерени в своите емоционални реакции. Емоционално зрелите хора са самоуверени в собствените си знания и опит.
Ако всичко това липсва в една личност, тя клони към емоционална незрялост. Тя изпада често в емоционални кризи и взаимоотношенията ѝ с другите са проблематични. Ще я открием по това, че трудно се адаптира и прави хаотични избори. При тези хора има излишък на хормони като адреналин, кортизол, страшно много гняв, яд, ярост, което е разрушително както за личността, така и за физическото здраве. Емоционално зрелите хора живеят по-пълноценно и със здравословни взаимоотношения.
Какво е отношението на българина към емоционалната интелигентност?
Хората започват по-системно да се интересуват от темата. Тя навлезе в България преди десетина година и вече има преведена литература, различни обучения, уебинари. За да не девалвира знанието, хората е добре да подбират източниците на информация за емоциите и емоционалната интелигентност.
В образователното ни министерство се говори за това и вече има обучение по ЕИ като допълнителни занимания в часовете. Фондация за развитие на ЕИ миналата година имаше успешен проект с ученици от 11 клас на Софийска математическа гимназия, като преминахме осеммесечно обучение по ЕИ. За мен е задължително това да се случва във всяко училище и всеки клас.
Един от методите в България за изследване на ЕИ като личностна черта е TEIQue. Има го преведен и описан в книгата ми “За емоционалната интелигентност и индивидуалните различия на българите”. Той дава широк спектър от личностните характеристики, чрез които можем да анализираме собствените си черти и да измерим до каква степен сме ги развили след раждането. Добре е да се изследват нивата на ЕИ, за да се анализират сферите, в които може да се предприеме промяна и решение за развитие.
Много хора четат по темата, но би било добре да прилагат знанията и в реалния си живот. Най-сериозните потребности в нашето общество е да се развива емоционалната интелигентност приоритетно в семействата – родители и деца паралелно, за да има хармонични взаимоотношения. Тя е необходима във всички сфери и дейности. БТА Никол Николова
