Александър Секулов представи във Варна своята нова книга „Корабът на сирените“. Той я определи като „пародия на революцията, която е пародия на еволюцията“. В мита сирените стоят на остров, а при мен е обратно, идеологиите пътуват с кораби навсякъде и не оставят никой несъблазнен и „неизяден“, каза авторът. Според него революцията е за мързеливите, които не умеят да планират и се прави за бърз грабеж. Това е ужасен моден тренд, който увлича много хора и превръща в герои личности, които не го заслужават, каза Секулов, но подчерта, че революцията няма нищо общо с националноосвободителната борба.
В същото време авторът определя „Корабът на сирените“ като „бяла“ книга. „Много лесно се рисува черното и се говори за мъката, страданието и болката и много малко са книгите, след прочитането на които виждаш, че има смисъл да се живее. Те са ми любими, без значение каква е темата, защото те водят нагоре. Това са белите книги“, каза писателят и даде за пример творбите на Людмил Станев, с когото са приятели и който присъства на срещата във Варна. Секулов смята, че героите на такива произведения най-дълго оцеляват и сред тях са Пипи Дългото чорапче, Дон Кихот, Алексис Зорбас.
Според него от 150 години европейската литература тъне в отрицание на човешкото и предлага герои, които са или жертви на сексуален нагон, или безпричинно осъдени, или отчаяни и изгубени в ежедневието. „Поводи за мъка има много, но човекът не е катастрофа, той е бавно умение да изпитваш радост“, смята писателят.
Той разкри, че върху писането на художествена литература му е повлияла много работата в театъра. Като драматург виждаш много болезнено гърба на излизащия си зрител и затова вече пиша с голямо старание читателят да не остави книгата до края, сподели Секулов. Той смята, че в българската литература има много стилисти и малко вихрено разказани творби. Стигнал е до извода, че пишещите у нас жертват по-често историята заради стила си, но вече има и доста сериозна литература на млади хора до 30 години, за които най-важното нещо е историята и според него ще се наводним от такива книги със сериозна фабула и те ще се четат. Като други проблеми в родната ни литература, Секулов вижда липсата на социалната тематика и на произведения, посветени на децата между 6 и 18 години.
Попитан дали пише поезия, той призна, че не, защото има много работа по сътворяването на монолози и диалози в мерена реч за театъра. Секулов присъства на спектакъла „Коприна“, с който Пловдивския театър, на който е драматург, гостува на 31-ия фестивал „Варненско лято“. За работата по драматизацията на романа Алесандро Барико той призна, че не е било лесно, защото в текста няма почти никаква пряка реч. Смятам, че успяхме обаче, защото се постарахме да направим много нежно представление, както в текста си Барико описва коприната, която в дланта се усеща като нищо. Той отбеляза, че успехът на спектакъла се дължи в най-голяма степен на добрия режисьор. БТА
