Вярата, молитвата, борбата с гнева и силата на прошката. Това са темите, вдъхновили писателката Виктория Бешлийска да напише романа „Сърце“. Създавайки сюжета, авторката изследва богословска литература и преживява историята през дълго мълчание.
Пред гостите на Петия фестивал на българската книга в Брюксел Бешлийска сподели, че героинята й Добрана е образ, който живее във всяка жена. „Ако мъжът носи света на раменете си, то жената е тази, която прави поносим този товар. А българската жена прави от този товар дух“, каза писателката и допълни: „За Добрана е много важно да се научи да се моли. В началото тя е гневна и не иска, защото смята, че е загубила всичко. Трябват й близо 30 години, за да разбере, че несгодите са вътре в нея. И когато намериш сили да простиш, всичко, което дойде при теб, ще бъде добро“, сподели още Бешлийска.
Ето какво разказа авторката специално за рубриката БГ Свят на БТА:
Разкажете ни за Вашето намерение да посетите и да поживеете в манастир във връзка с романа „Сърце“, който представихте на фестивала.
Тъй като „Сърце“ е книга, посветена на вярата, тя разказва историята на една жена от 13 век, която трябва да направи много тежък избор, след което в живота й, съвсем закономерно, се появява един „ангел хранител“ в човешки облик. Освен вярата, тя засяга и пътя на човека към неговото спасение. За мен беше много важно, тъй като този ангел хранител е средновековен монах, отшелник. Беше много важно, до колкото мога, да придобия, макар и частичка, от този опит да бъдеш в усамотение, да бъдеш в обител, да бъдеш близо до Бога, в жилището на Бога. Много ми се искаше да придобия този опит на мълчанието. Смятам, че така е било съдено и редно да стане, не успях да го придобия точно по този начин. Но имаше моменти на много дълго мълчание от моя страна и това бяха моментите на вътрешен диалог с моите главни герои. Така че, под една или друга форма, може да се каже, че „Сърце“ е била книга, написана с много мълчание.
Роди ли се „Сърце“ от Вашата вяра?
О, разбира се. Роди се от личния ми път на разбиране на вярата и от личния ми път на приютяването й. Така че, да, бих казала, че това е доста лична за мен книга.
Казахте, че сте проучвали текстове дълго време. Какво трябваше да прочетете, за да придобие книгата душа?
Много историческа литература, разбира се, защото говорим за действие, което се развива 800 години назад. Трябваше да се запозная с много източници, консултант ми беше доц. д-р Веселина Вачкова, която е много дълбок познавач на българското средновековие, също така на българската религия. Но това, което най-много ми помогна, особено в изграждането на образа на монаха-отшелник, това бяха множеството богословски трудове, светци, отци, от периода на средновековието и техните жития. Част от автентични моменти съм включила и в книгата „Сърце“, тъй като това е един опит, който човек няма как да достигне през въображението и, за да бъде максимално автентично, е хубаво да се чуят гласовете на тези посветени богослови.
Как се чувствате на фестивала?
Чувството е невероятно, вълнението е много голямо, радостта е още по-голяма. Тук виждаме хора, които са не само от Брюксел, не само от Белгия. Има хора, дошли от Люксембург, от Франция, Париж. Чувството е страхотно, защото, тук, на такива срещи, си доказваме, че България няма граници и че е важно непрекъснато да градим мостовете между нас, между българите, независимо къде се намираме и какво правим. БТА
