Със сигурност са снимани много комедии за модния свят. Няколко примера: Prêt-à-Porter на Робърт Алтман, класиките Zoolander 1 и 2, и, естествено, елегантната комедия от 50-те години Funny Face с участието на Фред Астер като световноизвестен моден фотограф и Одри Хепбърн като нашумял модел, в който той се влюбва.
Но “Greed“(“Алчност”) – новият филм, написан и режисиран от Майкъл Уинтърботъм („Страната на чудесата“, 24 Hour Party People, поредицата The Trip) и с участието комикът, когото често виждаме в неговите филми, Стив Куган („Пътешествието“, ”Тристрам Шанди. История за петел и бик” ) – изглежда няма да е просто поредната комедия за модната индустрия. За да сте сигурни в това, трябва да знаете, че филмът няма нищо общо с комедията Funny Face.
В „Greed“ става дума за живота на опозорен британски милиардер (Куган), обвинен във финансови измами, който се опитва да спаси както изпадналата си модна империя, така и собствената си репутация, като решава да организира екстравагантно и шумно рекламирано парти за 60-ия си рожден ден на гръцкия остров Миконос. (Сравненията с Филип Грийн, противоречивият милиардер и спобственик на Topshop, със сигурност не са случайни.) И макар филмът да е забавен, той също така разглежда някои сериозни проблеми, като например глобалната система за подкрепа на евтина работна ръка, която е трайно залегнала в модната индустрия.
Както Куган каза по време на предварителната прожекция в кино “Синеполис Челси”: „Мисля, че това е важен филм, защото, подобно на всички филми на Майкъл, става въпрос за нещо важно. За наше щастие не по лицемерния и скучен начин. Надявам се да се съгласите, че темата си заслужава и си струва бъде обсъдена“. И наистина, когато тълпата се събра след прожекцията в известния бар Fleur Room (който по ирония на съдбата включваше гледка към ярко осветеното лого на H&M в далечината) – докато отпиваше от специалните коктейли и опитваше от тартар с риба тон и патладжан кростини – филмът беше главна тема на разговор, особено неговият шокиращ край. Без спойлери, но нека само отбележим, че алчността може да е както комична, така и драматична.
