Цветът? Демоде. В момента на мода в Холивуд е черно-бялото с филми като „Белфаст“ и „Трагедията на Макбет“, включени в съревнованието за наградите „Оскар“ в неделя вечер, предаде Франс прес.
Филмът „Белфаст“, вдъхновен от детството на режисьора Кенет Брана в Северна Ирландия, и „Трагедията на Макбет“ – адаптацията на Шекспир, дело на Джоел Коен, са най-новите творби, които решават да се откажат от цветовете, за да акцентират върху историческата перспектива на разказа или да дадат предимство на човешкия и интимен аспект.
„Цветът ви позволява да изобразявате хората красиво, но черно-бялото ви предоставя възможност да ги усетите“, споделя Кенет Брана за филма си „Белфаст“, за който е почерпил вдъхновение като свидетел на насилието в Северна Ирландия в края на 60-те. Продукцията ще се съревновава в седем категории на „Оскар“-ите, включително за водещата награда за най-добър игрален филм.
Дори ако „разкошен пейзаж на пустиня или планинска верига“ може да бъде представен по сензационен начин благодарение на цветовете, „човешкото лице е това, което придобива изключително измерение с черно-бяла снимка, на огромен екран“, продължава режисьорът. Този избор „придава поетично измерение на нещата, които иначе биха изглеждали малко банални“, допълва Кенет Брана.
За оператора на „Трагедията на Макбет“, французина Бруно Делбонел, черно-бялото „е имало за цел да внесе театралност“ и непреходен щрих към тази адаптация на класиката. Ролята на Макбет се изпълнява от Дензъл Уошингтън, който ще се бори за втория си „Оскар“ за най-добър актьор в дългата си кариера.
Черно-бели филми продължават да се снимат редовно и се радват на успех, след като цветът „поема властта“ през 50-те години на миналия век. Това става възможно благодарение на разработването на по-евтини технологии от тези, използвани за очароването на публиката с „Магьосникът от Оз“ или „Отнесени от вихъра“, заснети през 1939 г.
През 2012 г. „Артистът“, не само черно-бял, но и ням, триумфира на „Оскар“-ите, като спечели наградата за най-добър игрален филм. Неотдавна продукции като „Рома“ и „Манк“ също бяха поощрени от Холивуд за тяхната фотография.
Тази година обаче изглежда изборът на филми като че ли доста залага на нюанси на сивото.
„Всички се събрахме. Това беше като среща на съюза на режисьорите“, пошегува се Майк Милс, чиято семейна драма „Училището на живота“ (C’mon C’mon) с Хоакин Финикс в главната роля също е „щастливо безцветна“.
„Обичам черно-бялото. Супер сноб съм. Гледам много черно-бели филми, това са филмите на моите герои, нали?“, допълва Милс.
Във филма „Преминаването“ („Черно и бяло в нас се преплитат“), чиято звезда Рут Нега беше номинирана за множество отличия, тази техника се използва, за да подчертае по-добре расовата дискриминация.
Филмът, с който Ребека Хол дебютира като режисьор, разказва историята на чернокожа жена в Ню Йорк през 20-те години на миналия век. Героинята й намира отдавна изгубена приятелка от детството, която също като нея се представя за бяла благодарение на достатъчно бледата си кожа.
„Това не беше просто стилистичен избор. Сметнах, че е концептуален избор да направя филм за колоризма (дискриминация въз основа на цвета на кожата), който сам по себе си е прочистен от всякакъв цвят“, обясни преди време Хол на кинофестивала Сънданс.
„Разглеждаме лицата и веднага ги поставяме в категории. Категориите в крайна сметка се оказват важни, но често са и абсурдни“, допълва тя.
Съвпадение ли е сегашното изобилие от черно-бели филмови проекти? Някои експерти посочват, че подобни тенденции се наблюдават в Инстаграм и социалните медии. Това може да обясни защо публиката, която преди свързваше жанра със старомодни, интелектуални или скучни филми, сега е готова да прояви интерес към него.
По думите на Майк Милс черно-бялото е толкова „абстрактно“, че произвежда почти „магически ефект върху зрителя“. „Вече не сме в реалния свят. Въвлечени сме в история, в изкуство“, допълва режисьорът. автор Елена Христова БТА
