Легенда разказва, че един древен китайски император решил да кипне вода на огъня, а в нея паднали листа от близкото чаено дърво. Оттогава обичаят да се пие чай се разпространил по целия свят. Появили се и специални традиции за пиене на чай в различните страни.
1. Тибет. Традиционният тибетски чай се приготвя по сложен начин. Черният чай „пемагул“ от едноименния регион се кипва, добавят се мляко, масло от як и сол. Докато ври, се разбърква и резултатът е нещо като чаена супа.
2. Индия. В Индия отглеждат и консумират огромни количества чай. Самите индийци обаче започнали да го пият, подражавайки на английските колонизатори. Най-известна е рецептата за чай „масала“. В състава му влизат канела, индийско орехче, джинджифил и др. Различните части на страната имат свои собствени рецепти за чай с подправки.
3.Аржентина. Аржентинците наричат чая мате „питието на боговете“. Самият чай мате е парагвайски, сервира се в сушени кори от тикви и се пие със сламка. Не се добавя захар – и колкото и да е странно, местните ще сметнат за обида, ако им благодарите за напитката.
4. Русия. Традиционният руски чай се запарва в самовар – след което се разрежда на вкус с вряла вода. Сервира се със сладкиши.
5. Китай. Известната китайска церемония за пиенето на чай „гун-фу-ча“ е сложен и дълъг процес. По традиция в ритуала се използват специални приспособления: малък керамичен чайник, купа, щипци, цедки. Главното в церемонията е специална чаша за аромати – с нея вдишвате аромата на доста силната и горчива напитка, чак после пиете от друга чаша. По време на церемонията чаят „улун“ се запарва от 3 до 8 пъти.
6. Тайланд. След гражданската война в Китай през 1940-те години в Тайланд се появили много китайски бежанци. Те донесли със себе си културата на китайската чайна церемония. Но тайландците създали свой собствен уникален начин за пиене на чай. Кехлибарената напитка „ча-йен“ е смес от цейлонски или асамски чай, захар, кондензирано мляко и подправки – а уникалният й вкус се придава от анасон, фурми и цветове на портокалово дърво. Обикновено се сервира с лед във високи чаши.
7. Япония. Тук имат свои традиции и различни школи за чайната церемония. Важна нейна особеност е мястото. В ритуала, освен специален чаен павилион, са задължителни градина и каменна пътека. Обстановката трябва да бъде тиха и хармонична за всички участници.
За церемонията се използва зелен чай матя (матча) на прах. В процеса на пиене се приготвят два вида чай, които се различават само по консистенцията си. В първата част на церемонията се прави по-гъст чай (койтя), който по-късно се пие от една обща купа.
За индивидуалните порции майсторът приготвя течен чай (юсутя), който се изпива бавно по време на тих, спокоен разговор.
Въобще, за правилата има изписани цели томове. Върховната кулминация в чайната церемония, достъпна само за малцина посветени, е, след всички ритуали и подробности по приготвянето, да се пие чай от празна чаша – така се подчертава, че материалните неща са излишни в света на мисълта и духа.
