Преди години AMC беше просто канал, който бихте прескочили, защото там пускат стари филми, за които или никога не сте чували, или сте гледали твърде много пъти. Но когато „Момчетата от Медисън авеню“ на AMC бе излъчен премиерно, сериалът бързо се превърна в едно от най-емблематичните предавания на всички времена и доказа, че телевизията преживява златен век.
„Момчетата от Медисън авеню“ беше първи опит на AMC за сериал. И преди да излезе, очакванията не бяха високи. В него участваха предимно неизвестни актьори: Никой не знаеше кой е Джон Хам. Най-извествият факт беше, че Матю Уайнер, създателят на сериала, беше работил за „The Sopranos“, който приключи около месец преди да започне „Момчетата от Медисън авеню“. Но през 2007 г. сценаристите все още не бяха големи имена.
Докато първият сезон на „Момчетата от Медисън авеню“ не стана много популярен, той се превърна в хит сред критиците през 2008 г. Признанията „Еми“ и „Златен глобус“ представиха сериала за по-широка публика, включваща фенове на шоута като „The Sopranos“ . „Момчетата от Медисън авеню“ бяха и предизвикателство за зрителите, но достатъчно различни в същото време. И доказаха, че един страхотен сериал не винаги се нуждае от големи имена или голяма мрежа.
„Момчетата от Медисън авеню“ също проправиха пътя към оригиналните предавания на AMC, включително „Breaking Bad“, „The Walking Dead“ и „Better Call Saul“. Ето защо „Момчетата от Медисън авеню“ е един от най-добрите сериали досега и най-доброто, което излиза в Златния век на телевизията.
Обратът никога не е насочвал повествованието
Сериали като „Lost,“ „Westworld,“ и „Breaking Bad“ имат сюжетни линии, които се определят от обратите и примамват зрителите с мистерии. И това не е лошо. Но идва момент, когато обратите вече не са чак толкова изненадващи или уникални. „Момчетата от Медисън авеню“ рядко прибягват до отворен край, с някои изключения – Дон (СПОЙЛЕРИ!) предлага на Меган например във финала на четвърти сезон. Сериозният обрат, че Дон Дрейпър всъщност е Дик Уитман, беше голямо разкритие, но най-шокиращата част беше, че сериалът не се повлия от това.
Дон не приема разкритието на Пит Кембъл за откраднатата му самоличност, както и техният шеф Берт Купър. Кризата на идентичността на Дон е голяма част от сериала и една от неговите определящи черти на характера. Но оставайки верен на героите си и на факта, че това сериал за несъвършени хора, „Момчетата от Медисън авеню“ се откроиха сред всички останали сериали, които отчаяно се опитваха да привлекат зрителите.
Всеки герой е запомнящ се
Ако вземете какъвто и да е персонаж от актьорския състав на „Момчетата от Медисън авеню“ и го съпоставите с милион души, всеки лесно би изпъкнал. От Дон Дрейпър, Роджър Стерлинг, Пийт Кембъл, Джоан Холоуей-Харис, Пеги Олсън, вие познавате и разбирате всеки герой до степен, че чувствате, че сте точно там с тях. И колкото и да са ужасни, вие ги обичате и ви интересува какво се случва с тях.
Същото важи и за по-второстепенни герои като Кен Косгроув, Хари Крейн, Пол Кинси, Мона Стерлинг, Берт Купър и Тед Чауф.
Пит Кембъл
Пит Кембъл е като Кристофър Молтисанти („The Sopranos“) на „Момчетата от Медисън авеню“. Той е егоистичен и най-общо казано много ужасен човек. Но по някакъв начин той е един от най-добрите елементи от сериала. И дори когато става все по-голям гадняр с всеки сезон, има част от вас, на която ѝ пука за него и иска да види добрата му страна да излезе наяве. Пит е сложен и се играе толкова добре от Винсънт Картхейзер, че някак си забравяш, че са отделни хора.
Връзката на Пеги и Дон
Пеги започва като секретарка на Дон и е избрана, защото Джоан знаеше, че Дон няма да иска да прави секс с нея. И макар Пеги и Дон никога да нямат сексуална връзка или да се срещат, приятелството им се превръща в една от най-романтичните връзки в историята на телевизията.
Дон винаги помага на Пеги
Дон беше там за Пеги в един от най-лошите моменти от живота й (изненадващото бебе на Пит Кембъл) и той я ръководи през цялата си кариера. Той е най-строгият й критик и тя също е твърда по отношение на него. Те са твърди един към друг, защото се обичат. Но връзката им винаги остава платонична, което я прави по-красива от всяка друга връзка в сериала или изобщо в телевизията.
Сценарият
Всичко в сериала означава нещо – от купчина документи, които не са фокусирани на заден план, до вратовръзката на героя. Сериалът е написан и продуциран като книга. Това е литературно пътешествие, защото се потопя дълбоко в тези герои. Всеки епизод е като нова глава, а всяка сцена – нова страница.
Всеки епизод и сезон на „Момчетата от Медисън авеню“ има тема, а сценаристите оставят много за интерпретиране, но показват достатъчно, че да разбираме какво се случва.
Всеки епизод е кратък разказ
Матю Вайнер и неговият екип от сценаристи определено се възползват от своите завладяващи герои и невероятни актьори. Те направиха някои епизоди, които се фокусират върху второстепенни герои, и някои, които се фокусират само върху главния актьорски състав, така че всеки епизод е като кратка история. Такива епизоди са: „Три недели“ (сезон втори, епизод четири), „Куфарът“ (сезон четвърти, епизод седем) и „Сигнал 30“ (сезон пет, епизод пети).
Стилът
Костюмите, гримът, косата, интериора. Всичко това е произведение на изкуството. С действие, развиващо се през 60-те години на миналия век, „Момчетата от Медисън авеню“ можеха да бъдат и сантиментални. Но не стана така. Със страхотен екип, който прави много проучвания, сериалът е истински, защото светът изглежда също толкова реален, колкото и героите. „Момчетата от Медисън авеню“ също направиха нещо, което не правят много сериали: Накараха героите да изглеждат зле. В по-ранните сезони Пеги няма ханш и не знае много как да се облича или стилизира косата си. Но вместо типичното – просто да хвърли чифт очила на актрисата и да разкрие колко е красива, когато най-накрая ги свали, отнема известно време на Пеги да надрасне личния си стил и увереност. И да се отърва от ужасния бретон.
Актьорите
Всички актьори в сериала са отлични. Но е удивително, че „Момчетата от Медисън авеню“ е това, което направи Джон Хам известен. Дон Дрейпър – като Тони Сопрано, Уолтър Уайт и много герои преди и след него – е антигерой. Дон е може би най-достойният мъж от тримата, но все пак е егоистичен измамник, който открадна самоличността на човек, за да избяга от проблемите си, само за да осъзнае, че все още има проблеми, защото просто такъв е животът.
Джон Хам изигра персонажа на Дон Дрейпър толкова виртуозно, че накара публиката да го заобича и да иска той да бъде щастлив, въпреки многото му недостатъци. Друго забележително изпълнение е на Елизабет Мос в ролята на Пеги Олсън. Пеги се трансформира драматично от сезон на сезон (не само визуално). Всеки сезон тя ставаше малко по-уверена и малко повече като Дон. Мос събира тази енергия и ви кара да се чувствате сякаш тя е най-добрата ви приятелка, за чиято кариера обаче някак си ревнувате. Въпреки че действието на сериала се развива преди повече от 50 години, то е напълно съпоставимо с нас. „Момчетата от Медисън авеню“ е исторически достоверен и това е важна част от сериала, но всъщност човешките истории го правят толкова близък до нас.
Някои критици смятат, че успехът на „Момчетата от Медисън авеню“ се дължи на историческата епоха. Но тази теза бива оборена от големите провали – „Клубът на Плейбой“ на NBC и „Pan Am“ на ABC. Тези сериали не пожънаха успех, защото епохата беше техният определящ елемент по начин, който не се отнася за „Момчетата от Медисън авеню“. Когато се замислите върху „Момчетата от Медисън авеню“, 60-те не са единствената причина, поради която сериалът е интересен.
