Прекарваме повече време по домовете си от когато и да било. Като човек, който живее и пие сам (последното доста редовно, особено тези дни по време на карантина), често си наливам много по-голяма чаша вино, отколкото мога да изпия. Години наред тази чаша, полупразна, ми хвърля поглед на сутринта, само за да се излее обратно в бутилката (грубо, знам). Но сега, за да избегна това, просто напълвам една формичка за лед, замразявам я и след това прехвърлям малките си кубчета вино в найлонови торбички, които държа във фризера: една с етикет ЧЕРВЕНО ВИНО, другата – БЯЛО ВИНО. Научих този трик от Найджела Ласън, британски кулинарен автор (и моя кулинарна наставница). Докато се учех да готвя корейска храна, този навик – заедно с повечето от другите ми такива в кухнята – са благодарение на Найджела, чието телевизионно предаване нашумя точно когато започвах да живея сам. Бавно, но сигурно, докато я гледах как разбърква ризото, пече пилешко и приготвя страхотни вечери за приятелите си, научих как да готвя – и как да използвам фризера си като килерче. Любимата ми част от всеки епизод беше, когато тя го отваряше, за да ни покаже какво е скрила вътре. Обичах да гледам колко подредено е всичко вътре, за разлика от фризера на собствената ми майка, всяко парче останала храна, запазена за черни дни: индивидуални яйчни белтъци за торта Павлова; резенчета бекон, пакетирани по двойки за лесно размразяване; яхнии, замразени на единични порции за моментална вечеря; и, любимото ми, торбички със замразено вино.
Както Найджела разсъждава в един от епизодите, защо да пиете останало вино, когато можете да го замразите? Всъщност това е гениално: В края на знаменитите си вечери, тя взема всичкото вино, останало в бутилките (а понякога, признавам, в дъното на чашите на хората) и го прехвърля в малки форми за лед. „Знам, че винените сноби ще кажат, че това е най-варварското нещо, което можете да направите“, казва тя пред камерата, „но ви казвам, наистина работи невероятно добре.“ Всъщност един сомелиер (известен още като сертифициран винен сноб), с когото излизах, подкрепяше това поведение: Веднъж ми каза, че качеството на всяка реколта така или иначе се влошава, тъй като седи в отворената бутилка и се окислява – ако няма да пиете веднага, тогава може да го замразите и за готвене.
И така, няма да размразявам виното, за да го пия отново, а ще го ползвам за всякакъв вид блюда: когато правя яхния, например, и ми трябва само чаша (но не искам да отворя цяла бутилка), или когато правя свински котлет или пържола и трябва да сложа малко вино в тигана за бърз сос с масло (няма нужда да размразявате кубчетата, защото те ще се разтопят веднага в жегата). Теоретично човек може дори да замрази остатъчното розе – и ако това не е парти, тогава не знам какво е.
снимка: pixabay
