Free Porn
xbporn
Free Porn





manotobet

takbet
betcart




betboro

megapari
mahbet
betforward


1xbet
teen sex
porn
djav
best porn 2025
porn 2026
brunette banged
Ankara Escort
1xbet
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com

1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com

1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
betforward
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co

betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co

betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
deneme bonusu veren bahis siteleri
deneme bonusu
casino slot siteleri/a>
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Cialis
Cialis Fiyat
deneme bonusu
padişahbet
padişahbet
padişahbet
deneme bonusu 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet 1xbet untertitelporno porno 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet 1xbet سایت شرط بندی معتبر 1xbet وان ایکس بت pov leccata di figa
best porn 2025
homemade porn 2026
mi masturbo guardando una ragazza
estimare cost apartament precisă online
blonde babe fucked - bigassmonster

Сюзан Кейн разкрива, че изпитването на тъга и копнеж подобрява психично здраве

След като разби всички клишета и доказа силата на интровертите в бестселъра „Тихите“, вдъхновяващата Сюзан Кейн се заема с нелеката задача да обори наложения култ към токсичната позитивност и доказва, че да изпитваш меланхолия или копнеж има съществена роля за запазване на психичното ни здраве.

Избрана за книга на месеца от литературния клуб на Опра, книга на годината на Wall Street Journal и бестселър на New York Times, „Горчиво-сладко“ е ценен спътник по пътя на трансформирането на болката и копнежа в градивна сила, която да ни помогне да живеем в хармония със себе си и света.

Позовавайки се на биографиите и възгледите на някои от най-великите мислители и творци в историята, лични истории и научни изследвания, Сюзан Кейн се опитва да обясни защо горчиво-сладките състояния могат отключат творческата енергия и да ни помогнат да се свържем по-добре със себе си и хората около нас.
Тази книга е за вас, ако:

  • ви е писнало от репликите „Гледай позитивно на нещата“ и „Просто се усмихвай!“;
  • някога сте се чудели защо харесвате тъжни песни;
  • намирате утеха в дъждовните дни;
  • изкуството, филмите, природата и красотата ви разчувстват лесно.

Но също така –  тази книга е за вас, ако:

  • познавате тийнейджър, който се опитва да намери смисъл в ре­дуващите се полюсни емоции на този период;
  • искате да изградите здравословна култура на работното място;
  • се опитвате да преживеете травма от скорошна загуба;
  • се опитвате да разгърнете своя творчески потенциал;
  • и изобщо искате да се справите с негативните емоции.

В противовес на култа към позитивизма, застъпен в редица психологически практики, „Горчиво-сладко“ показва как  меланхоличното състояние на ума е тихата сила, която ни помага да надхвърлим личната и колективната си болка. Нещо повече – непризнаването на собствените тъга и копнеж най-често водят до емоционална небрежност, разочарование и агресия.

Кейн базира своята теза на дългогодишни проучвания на творби на художници, писатели и мислители и на традиции на мъдрост­та от целия свят, както и на работата на съвременни психолози, учени и дори изследователи на мениджмънта. Така тя стига до извода, че само чрез осъзнаването на факта, че всички познават или ще изпитат в някакъв момент загуба, меланхолия и копнеж, можем да потърсим път един към друг и да се научим да трансформираме собствената си болка в творческа енергия, свързаност и разбиране.

На достъпен и разбираем език изданието не само разглежда експертните съвети, които може да прочетете или чуете по време на терапия и семинари, но и дава  ценни житейски умения. Механизми, които могат да помогнат на всеки от нас да преминава през трудни периоди, да открие вътрешните си сили и да изгради по-здравословни навици и самосъзнание.

В този свят на все по-задълбочаващи се обществени разногласия и лично безпокойство, „Горчиво-сладко“ ни събира по дълбок и неочакван начин.

Из „Горчиво-сладко“ от Сюзан Кейн

ПРЕЛЮДИЯ

Челиста на Сараево[1]

Една нощ сънувах, че се срещам с моята приятелка, поетесата Ма­риана, в Сараево – града на любовта. Събудих се объркана. Са­раево символ на любовта? Не беше ли Сараево сцена на една от най-кървавите граждански войни в края на 21. век?

След това си спомних.

Ведран Смайлович.

Челиста на Сараево.

* * *

Датата е 28 май 1992 г. и Сараево е под обсада. От векове мю­сюлмани, хървати и сърби живеят заедно в този град на трамваи и сладкарници, на лебеди, които се плъзгат по повърхността на езерата в парковете, на османски джамии и православни катедрали. Град на три религии, на три народа, в който, поне доскоро, никой не обръща­ше особено внимание на това кой кой е. Знаеха и не знаеха. Предпо­читаха да се приемат едни други като съседи, които се срещат на кафе и да хапнат кебап, да учат заедно в университета, понякога дори да се женят, да имат деца.

А сега – гражданска война. Мъжете, които се крият сред хълмовете около града, са прекъснали електричеството и водоснабдяването. Ста­дионът, построен за Олимпийските игри през 1984 г., е изгорял – игри­щата му са превърнати в импровизирани гробища. Жилищните блокове са нашарени от минометните атаки, светофарите са счупени, улиците са тихи. Единственият звук, който се чува, е тракането на стрелбата.

До момента в който мелодията на Adagio-то на Албинони в G minor[2] изпълва пешеходната улица пред бомбардираната хлебарница.

Чували ли сте тази музика? Ако не сте, може би трябва да спре­те да четете и да си я пуснете точно в този момент: youtube.com/watch?v=kn1gcjuhlhg. Завладяваща е, фина, безкрайно тъжна. Ведран Смайлович, водач на челистите на оркестъра на операта в Сараево, го свири в памет на двайсет и двамата души, убити предишния ден от снаряд, докато чакат на опашка за хляб. Смайлович е наблизо, когато снарядът експлодира, и помага на ранените.

Връща се там, където се разиграва касапницата, облечен така, ся­каш е в операта, с бяла риза и фрак. Седи насред развалините на бял пластмасов стол, виолончелото е подпряно между краката му. Вопли­те на адажиото се издигат към небето.

Навсякъде около него стрелят пушки, гърмят снаряди, тракат картечници. Смайлович продължава да свири. Ще го прави в продъ­лжение на двайсет и два дни – по един ден за всеки човек, убит при хлебарницата. По някакъв начин куршумите никога не го докосват.

Сараево е град, построен в долина, обграден от хълмове, от ко­ито снайперисти се прицелват в умиращите от глад жители, търсещи хляб. Някои хора чакат с часове да пресекат улицата, а след това тичат бързо като преследван елен. Но този мъж продължава да седи на от­крито, облечен в сценично облекло, сякаш цялото време на света му принадлежи.

Питате ме дали не съм луд да свиря на чело във военна зона? – казва той. – Защо не питате ТЯХ дали не са луди да бомбардират Сараево?

Постъпката му отеква из целия град, разнася се по въздуха. Ско­ро ще бъде претворена в роман и във филм. Но преди това, в най-тъмните дни на обсадата, Смайлович ще вдъхнови други музиканти да излязат на улицата със своите инструменти. Те не свирят военна му­зика, за да настройват войниците срещу снайперистите, или поп му­зика, за да повдигат духа на хората. Свирят ададжиото на Албинони. Разрушителите атакуват с пушки и бомби, а музикантите отговарят с най-горчиво-сладката музика, която им е известна.

Ние не сме бойци – казват цигулките. А ние не сме жертви – допъ­лват виолите. Ние сме просто човешки същества – пеят челите. – Про­сто човешки същества: красиви, с недостатъци и копнеещи за лю­бов.

* * *

Няколко месеца по-късно. Гражданската война вилнее. Чужде­странният кореспондент Алън Литъл гледа как от гората излиза про­цесия от четиресет хиляди цивилни. Крили са се между дърветата в продължение на четиресет и осем часа, бягайки от атака.

Сред тях е и осемдесетгодишен мъж. Изглежда отчаян, изтощен. Мъжът пристъпва към Литъл и го пита дали е виждал съпругата му. Споделя, че са ги разделили по време на дългия преход.

Литъл не я е виждал, но бидейки журналист дори в този момент, пита човека като какъв би се определил – мюсюлманин или хърватин. Години по-късно, в един великолепен материал на BBC Литъл при­знава, че отговорът продължава да го кара да се срамува, когато си спомня за него.

Аз – казал мъжът – съм музикант.[3]


[1] Подробностите на тази история са почерпени от романа The Cellist of Sajevo на Стивън Галауей (New York: Riverhead Books, 2009). За свиренето на Ведран Смайлович се спомена­ва в много статии, включително в една в New York Times от 6 юни, 1992 г. – дванайсет дни след смъртта на двайсет и двама души на опашка за хляб https://www.nytimes.com/1992/06/08/world/death-city-elegy-for-sarajevo-special-report-people-under-artillery-fire-manage.html.

[2] Това произведение обичайно се приписва на Томазо Албинони, но вероятно е ком­позирано от италианския музикант Ремо Джазото по фрагмент от композиция на Албинони

[3]  Аз – казал човекът на Литъл – съм Обсадата на Сараево: оркестърът, който свири насред войната. BBC Newshour, 21.12.2018. https://www.bbc.co.uk/programmes/p06w9dv2.

Хедонист
Да изследваме заедно измеренията на удоволствието

Share