Епикур, един от първите философи, който теоретизира хедонизма (стремежът към удоволствие), смята така: за да се наслаждаваме на живота пълноценно, всеки ден трябва да търсим удоволствие. Под удоволствие обаче той не е имал предвид вакханални оргии, секс, наркотици и рокендрол, а по-скоро насладата от онези прости моменти, които ни носят удовлетворение и истинско щастие, приятелство и спокойствие, които са върховете на хедонизма според на него.
Като такова, съвременното определение на „епикуреец“ за човек, чийто живот е посветен главно на чувствено наслаждение, особено на това, получено от вкусна храна и напитки, по някакъв начин е несправедливо спрямо Епикур, който има много по-скромен и по-здравословен поглед върху удоволствието.
Ароматът на рози, прегръдка с любим човек, слънчевите лъчи, затоплящи нечия кожа, се връзва повече с неговата философия, отколкото сцени, пресъздаващи филма „Вълкът на Уолстрийт ”, еталон на модерния (дори екстремен) хедонизъм.
Това показа, че няма нищо лошо в малкото материализъм и самодоволство: да се наслаждавате на скъпа бутилка вино, да носите красиво изработени дрехи, да ходите на екзотични почивки или да търсите перфектния диван – всичко това са напълно законни и приятни начини за прекарване на времето. Но една голяма къща няма да ви направи щастливи, освен ако не е дом, така както гурмето няма да ви направи щастливи, освен ако не бъде споделено със семейството и приятелите.
Както Джоузеф Адисън казва: „въпросът е не в това, което няколко удоволствия ще донесат на човек, а това, което ще направи живота му щастлив като цяло“ – нещо, което изглежда очевидно, но за което трябва да си напомняме всеки ден, ако искаме животът ни да има истински смисъл и да бъде изпълнен с щастие.
