Free Porn
xbporn
Free Porn





manotobet

takbet
betcart




betboro

megapari
mahbet
betforward


1xbet
teen sex
porn
djav
best porn 2025
porn 2026
brunette banged
Ankara Escort
1xbet
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com

1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com

1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
1xbet-1xir.com
betforward
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co

betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co

betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
betforward.com.co
deneme bonusu veren bahis siteleri
deneme bonusu
casino slot siteleri/a>
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Deneme bonusu veren siteler
Cialis
Cialis Fiyat
deneme bonusu
padişahbet
padişahbet
padişahbet
deneme bonusu 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet 1xbet untertitelporno porno 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet وان ایکس بت 1xbet 1xbet سایت شرط بندی معتبر 1xbet وان ایکس بت pov leccata di figa
best porn 2025
homemade porn 2026
mi masturbo guardando una ragazza
estimare cost apartament precisă online
blonde babe fucked - bigassmonster

Градът на любовта никога не лъже в „Едно лято в Париж“

Романът „Едно лято в Париж“ от британската сензация Сара Морган преплита съдбите на две жени в Града на светлината. Всяка от тях ще преживее своята парижка любовна история – но какъв ще бъде резултатът?

По книжарниците излезе „Едно лято в Париж“ от Сара Морган – британската авторка на над 80 романтични истории, продали над 18 милиона бройки в цял свят. В моментите, в които всичко изглежда изгубено, трябва само да си припомним, че надежда винаги има – и че Париж обича по-силно.

Грейс винаги е три стъпки напред. А сега, когато предстои отбелязването на двайсет и петата годишнина от брака ѝ със съпруга ѝ Дейвид, тя е планирала всичко до последния детайл. Двамата ще прекарат цял летен месец в романтичния Париж – Париж, където тя е преживяла най-щастливите си години като момиче. Билетите са купени, паспортите са уредени – Грейс дори е уговорила шефа на Дейвид да го пусне за един месец, за да може да го изненада подобаващо. Няма търпение да му поднесе новината в специалната вечер, която ще празнуват в любимия си ресторант.

Но Дейвид е подготвил собствена изненада. Той иска развод. Срещнал е друга жена – жена на възрастта на дъщеря им при това! – и се изнася от вкъщи, за да бъде с нея. Според него Грейс е твърде педантична, твърде организирана – твърде всичко.

Решена да не позволи на прогорената дупка в сърцето ѝ да я съсипе още повече, Грейс заминава за Париж. Сама. Всичко в този град ѝ нашепва за едно по-щастливо време – светлините, уханието… А срещата с Филип, първия мъж, когото е обичала, преди любовта им да бъде разделена от годините и стотици километри, разпалва огън в сърцето ѝ, който Грейс отдавна мисли за забравен.

Компанията на самотната тийнейджърка Одри, която търси начин да се справи със собствените си проблеми, превръща пътуването в още по-голямо приключение. Любовта на Филип нашепва на Грейс да се предаде на свободата и да замине с него, но съжалението на Дейвид, осъзнал грешката си, я привиква обратно у дома, а ранимостта на Одри я връща към собствените ѝ тийнейджърски години.

Кой е правилният път? Ако едно нещо е ясно, то е, че Париж никога не лъже.

„Едно лято в Париж“ от Сара Морган не е обичайната любовна история. Съдбите на двете жени се срещат. Едната – скована, възпитана, сериозна, а другата – буйна, смела и без задръжки. В града на любовта всяка от тях ще преживее своята парижка любовна история и ще намери смелост да преодолее трудностите, независимо колко са тежки.

Из „Едно лято в Париж“

Сара Морган

Грейс

Грейс Портър се събуди в Деня на влюбените щастливо омъжена и в блажено неведение, че това бе напът да се промени.

Долу в кухнята тя добави резени кашкавал към пресния хляб, който бе опекла предишния ден, сложи плодове и зеленчуци в кутии за храна и после провери списъка си.

Под номер 4 пишеше: „Напомни на Софи за вечерята“.

Вдигна поглед.

– Не забравяй, че с баща ти излизаме довечера. Вечерята е в хладилника.

Дъщеря ѝ Софи бе заета да пише на своя приятелка.

– Мхм…

– Софи!

– Знам! Без телефони на масата, но това е важно. С Ейми ще пишем писмо до вестника за строежа в края на града. Татко каза, че ще го публикува. Можеш ли да повярваш, че искат да затворят приюта за кучета? Всички онези кучета ще умрат, ако някой не направи нещо, и този някой съм аз. Ето. Готово – Софи най-накрая отлепи поглед от телефона си. – Мамо, мога сама да си сготвя.

– Ще добавиш ли зеленчуци и плодове?

– Не. Именно заради това предпочитам да си готвя сама.

Софи грейна в усмивка и майка ѝ също се усмихна.

– Започваш да звучиш като Моника, което е леко плашещо.

Дъщеря ѝ приличаше на слънчев лъч. Тя правеше света по-ведър. Години наред Грейс се бе подготвяла за нейния бунт – да започне да взема наркотици или да се прибира пияна след тайни партита с приятелите си, но това така и не се случи. Изглежда, Софи се беше метнала повече на Дейвид, което бе успокояващо. Ако Софи бе пристрастена към нещо, то това бяха каузите. Мразеше несправедливостите и всичко, което ѝ се струваше нечестно – особено когато ставаше дума за животни. Тя бе покровителят на всички кучета, особено на низвергнатите.

Грейс побърза да защити приятелката си.

– Моника е чудесна майка.

– Може и така да е, но те уверявам, че първото нещо, което Криси ще направи, когато отиде в Европа това лято, е да се натъпче с тонове пържени картофи, за да си навакса за всичкото време, през което майка ѝ не ѝ позволява да ги докосва – каза Софи и приключи с овесените си ядки. – Каза ли нещо за вечерята?

– Забрави ли кой ден сме?

Грейс затвори кутиите с храна и сложи едната от тях пред Софи. Другата прибра в чантата си.

– Свети Валентин – Софи се плъзна от стола си и взе празната си купа. – Денят, в който става публично достояние, че никой не ме обича.

– Аз и баща ти те обичаме.

– Без да се обиждаш, но ти не си млада, готина и атлетична.

Грейс отпи от кафето си. Колко деликатна трябваше да бъде?

– Все още ли е Сам?

Усмивката на Софи помръкна, сякаш някой бе загасил осветлението.

– Вижда се с Кали. Разхождат се, хванати за ръце. Постоянно ми се усмихва с една надута усмивка. Познаваме се от тригодишни и не знам защо се държи така. Имам предвид, бъдете си гаджета, няма проблем. Гадно е, ама такъв е животът.

Но сякаш се опитва нарочно да ме нарани.

Грейс усети парене в гърдите. Не от киселини, а от родителството. Като майка нейната роля беше да дава подкрепа.

Бе като да гледа по принуда наистина лоша пиеса, но без успокоението, че може да си тръгне по време на антракта.

– Съжалявам, миличка.

– Недей.

Софи остави купичката си в съдомиялната и после добави тази, която баща ѝ бе оставил на плота.

– Нямаше да се получи между нас. Софи и Сам звучи доста тъпо, не мислиш ли?

Болката ѝ се предаде и на Грейс и се настани дълбоко в нея.

– Скоро отиваш в колеж. След месец в Калифорния няма и да се сещаш, че Сам е съществувал. Животът е пред теб и имаш цялото време на света, за да се запознаеш с някой специален.

– Смятам да уча, да завърша с най-висок успех и да вляза право, където ще се науча да осъждам онези, които са задни…

– Софи!

– Ъъ… лошите хора.

Софи се усмихна, метна раницата на едното си рамо, а над другото пусна дългата си опашка.

– Не се тревожи, мамо. Момчетата ме побъркват. Не искам връзка.

Грейс си помисли, че това рано или късно щеше да се промени.

– Да си прекараш чудесно днес, мамо. И честита годишнина. Двадесет и пет години без да крещиш на татко, когато си оставя чорапите на пода и мръсните чинии върху съдомиялната. Това си е сериозно постижение. Ще се виждаш ли с Мими днес?

– Следобед – Грейс прибра лаптопа в чантата си. – Направих френски макарони, като онези, които си купуваше в Париж. Знаеш колко много обича сладко прабаба ти.

– Защото е живяла в Париж по време на войната и е нямало никаква храна. Понякога е била твърде изтощена, за да танцува. Представяш ли си?

– Може би заради това ти го разказва. Да не приемаш нещата за даденост.

Отвори кутията, която внимателно бе опаковала тази сутрин, разкривайки макарони в пастелни цветове подредени като дъга в перфектни редици.

Софи издаде звук, наподобяващ мъркане.

– Уау. Дали мога да…

– Не – Грейс бързо затвори кутията. – Но е възможно да съм сложила няколко и за теб.

Опита се да не мисли за захарта или как би реагирала Моника относно въвеждането на празни калории в кутията за храна.

– Супер си, мамо.

Софи я целуна по бузата и Грейс усети прилив на топлина.

– Да не би да имаш нужда от нещо?

– Не ставай цинична.

Софи грабна палтото си.

– Не са много хората, които биха преподавали френски в център за специални грижи. Мисля, че си невероятна.

Грейс се почувства като измамница. Не го правеше от милосърдие, а просто харесваше хората. Винаги се радваха да я видят. Караха я да се чувства ценена.

Имаше нещо смущаващо в това, да изпитва подобна нужда на нейните години.

– Клубът по френски е най-добрата част от седмицата ми.

Днес е Свети Валентин и съм си позволила да бъда креативна.

Вдигна купчината от менюта, които сама бе измислила.

– Персоналът ще застели масите в ресторанта с червено-бели покривки. Ще ядем френска храна, а аз ще пускам музиката. Като познавам прабаба ти, ще има и танци. Какво мислиш?

– У-лала, мисля, че звучи страхотно – усмихна се Софи. – Само не забравяй, че средната възраст на приятелките на Мими е деветдесет. Да не им докараш сърдечен удар.

– Сигурна съм, че Робърт е хвърлил око на Мими.

– Мими е кокетка. Надявам се да съм като нея, когато стана на деветдесет. Има някакъв странен блясък в очите ѝ. Сигурно е било забавно да се живее с нея, когато си била малка.

Беше животоспасяващо. Това бе причината, поради която Мими се бе нанесла. Но това бе минало, което никога не обсъждаше с дъщеря

Хедонист
Да изследваме заедно измеренията на удоволствието

Share