Има един специален, почти магически прозорец във времето, когато Средиземноморието сваля шумната си лятна маска и разкрива своята най-дълбока, автентична същност. Това е самият край на септември. Когато тълпите от почиващи се оттеглят, а августовската мараня отстъпи място на бистрото, златисто слънце, Южна Италия – от романтичното крайбрежие на Пулия до дивито чар на Калабрия – се превръща в най-притегателния оазис за истинските ценители на бавния живот.

Да пътуваш на юг през кадифения сезон е висша форма на личен хедонизъм. Морската вода, акумулирала топлина през целия горещ сезон, остава изумително топла, ласкава и спокойна. Пясъчните плажове и скалистите заливи опустяват, оставяйки след себе си единствено тишината, шума на вълните и кристалния солен въздух. Да се потопиш в сутрешното тихо море край бреговете на Полиняно а Маре, без около теб да има никого, е сетивно изживяване, което връща вътрешния покой.

Септември на юг обаче не е просто море – той е празник на земята и нейните дарове. Това е времето на традиционните местни фестивали на реколтата (sagre), в които малките средновековни градчета оживяват. Въздухът в тесните каменни улички се изпълва с неустоими аромати на печени патладжани, прясно уловен морски дявол, занаятчийски сирена и зряла смокиня.

Кулинарната рамка на това есенно бягство е завладяваща:

• Истинският вкус на реколтата: Опитайте прясно изцедения зехтин и местното отлежало червено вино Примитиво директно от старите изби.

• Автентична атмосфера: Ресторантите край брега сервират улова от деня с подчертано внимание към детайла, а готвачите имат време да разкажат историята на всяко ястие.

Привечер, когато есенният хлад започне леко да се усеща, градските площади се изпълват с местни жители, излезли на традиционната си вечерна разходка (passeggiata). Да се отпуснете на някоя тераса с чаша добре охладено вино и да наблюдавате този бавен ритъм е напомняне, че най-хубавите moments от живота са тези, в които просто присъстваме съзнателно. /ИИ/