Как и защо по времето на социализма България е направила всичко възможно да убие своята репутация като добър винопроизводител, колко време ще е нужно на съвременните български винари да пробият на световните пазари и да убедят ценителите, че у нас могат да се произвеждат не евтини, но много качествени вина, колко важно е едно добро вино да бъде в компанията на добра храна и как предизвикателствата на пазара учат българските винарни да ценят сътрудничеството не по-малко от конкуренцията.

Ива Трифонова е мениджър на една от най-новите и големи винарни по долината на Струма. Пред БНР тя коментира темата за "честното вино" и старите български сортове:

"Ние оставяме природата да си прави своето, гледаме да не се намесваме, използваме дрожди и всичко друго много внимателно, отнасяме се с уважение и не търсим количество, а качество. И това се отглежда с много любов. Опитваме се да представим тези вина на хора, които търсят нещо по-различно".

По думите ѝ има голям интерес към местните сортове. Според нея голямата конкуренция може да бъде само в местния сорт.

С българско вино е много трудно да се пробие на чуждите пазари, подчерта Трифонова и обясни причината:

"Всичко възможно сме направили да убием своята репутация. Всички считат, че ние имаме кофти евтини вина. Много е трудно. Дори да кажат, че не е лошо, очакват да е евтино, а нашите вина вече не могат да бъдат евтини".

Според нея българинът трябва да се научи да оценява своето.

Основно от долината на Струма е и храната, която се предлага тук заедно с виното:

"Храните са предимно от местни продукти, имаме ферма и собствена оранжерия".

За да няма никакво колебание, че виното е не просто някаква алкохолна напитка, а цялостно преживяване, хората от тази винарна подготвят за изкушените цял спектакъл, който включва и избор на специално произведени, подобно на старите амфори, в които древните са съхранявали виното, глинени съдове.

Винарната, единствена от България, е член на международната организация, която обединява производители и специалисти, ангажирани със съхраняването на старите лозови насаждения. Една от собственичките попада случайно на информация за организацията.

"Всички членове на тази организация се стараят да правят това - да съхраняват, да поддържат. Най-лесно е да се изкорени и да се построи -ново - не това е целта". /БНР