Ние гоним щастието така, както децата тичат след балони – с вярата, че веднъж хванати, то ще остане с нас. Но щастието не е състояние, което се запазва, а състояние, което се избира отново и отново.
В основата на хедонистичния мироглед стои именно това – идеята, че удоволствието е тук и сега, не „когато си починем“, не „когато всичко се нареди“.
Истинският хедонизъм е умението да забележиш светлината през прозореца сутрин, да почувстваш тялото си в движение, да се смееш на глупост и да обичаш без страх. Не защото всичко е перфектно, а защото си жив.
Търсенето на щастие се превръща в безкраен цикъл, ако го възприемем като цел.
Но ако го видим като избор – то започва да се случва. В малките удоволствия. В сутрешното кафе, в безвремието на следобеда, в близостта.
