Има нещо особено в петък вечер. В онези часове, когато градът започва да притихва, а вътре в нас всичко кипи. Работната седмица е оставена зад гърба, смачкана в дъното на раницата, а пред нас се разтваря уикендът като копринена покривка върху бар. Лятото дава на това усещане специален блясък – като свещ в тъмна стая, която никой не бърза да угаси.

Петък е миг на преход. На очакване. На обещание. Телефоните светят с покани – Roof party в центъра, DJ сет край басейна, градинско кино с коктейли и боси крака. Някой казва „само за едно питие“, но всички знаят, че това е началото на нещо много по-дълго. Обувките с висок ток слизат от рафта. Ризата се глади по-внимателно. Парфюмът е по-силен, а усмивките – малко по-дръзки.

Лятото в петък има вкус на нещо плодово и студено. Звучи като бийт, който започва тихо и се засилва, докато пулсира в тялото. Смехът се разнася по улиците, смесва се с музиката от заведенията и става част от градския саундтрак. Странно е как нощта може да изглежда безкрайна – също като младостта, докато трае.

Петък вечер е като любовен роман без сюжет – само усещания. Само мигове, които се повтарят с нови лица, нови дрехи, нови мечти. Никой не мисли за събота сутрин. Никой не се пита дали е прекалено шумно, прекалено дълго, прекалено светло. Петък е разрешение. Извинение. Покана.

И когато градът издиша последната си цигара около три сутринта, а токчетата се сменят с маратонки, всички знаят – това беше началото на лятото. И то не се измерва в дни, а в петъчни вечери.