В ерата на незабавната награда живеем като хищници на удоволствието. Гладни за още – още захар, още лайкове, още алкохол, още нещо, което да замени скуката или болката от „нормалното“. Хедонизмът вече не е философия на насладата – той се е превърнал в навик, често неосъзнат, автоматичен.

Защо търсим удоволствието? Отговорът е прост – то е лесно. Щастието, от друга страна, изисква усилие. То е градено – ден след ден, избор след избор. Истинското щастие не е във втората чаша вино, нито в поредната вечер пред екрана. То е в посоката – в усещането, че днес сме малко по-близо до себе си, отколкото вчера.

Проблемът на модерния хедонизъм е, че той не знае мярка. Алкохолът, например, не е просто удоволствие – той често е бягство. Бягство от безсмислието, от тревогата, от неудобните въпроси. Но удоволствието, което идва от бягство, винаги носи махмурлук – и не само физически.

Живеем в общество, което ни казва „Живей сега“. Но никой не пита: „А утре?“. Когато удоволствието се превърне в религия, щастието губи почва. Защото щастието не крещи, не примамва. То се изгражда в тишина.