В свят, в който всичко е на един клик разстояние, търпението се е превърнало в рядкост, а удоволствието – в мигновено, нетрайно изживяване. И все пак, най-истинският хедонизъм не е в консумацията, а в умението да забавиш времето. Да не грабнеш насладата веднага, а да я разтегнеш като парче кадифе по кожата.

Има нещо магично в това да не отвориш бутилката вино веднага, а да я оставиш да диша. Да не изядеш десерта първо, а да го оставиш за края – когато всяка хапка ще бъде заслужена кулминация. Да не се хвърлиш в прегръдката, а да се приближиш бавно, с усет за всеки сантиметър между телата.

Забавянето е форма на контрол. Не подчиняваш себе си на желанието, а желанието на себе си. И в тази власт има изтънченост, има еротика, има удоволствие, което се протяга и вибрира дълго след като моментът е отминал.

Истинският хедонист не е лаком човек. Той е артист на насладата. Той не търси „още“, а „по-добре“. Не „сега“, а „когато ще е най-сладко“. И затова често го бъркат с аскет. Но не – той не се лишава. Той избира момента с прецизността на диригент. И когато всичко е на мястото си – вкусът, ароматът, кожата, тишината – тогава се случва симфонията.