Живеем в общество, в което всичко се брои – калории, крачки, минути до следващия ангажимент. И в тази математика често забравяме какво значи истински глад. Не за храна. А за вкус. За нещо, което разтваря сетивата ти, стопява контрола и те връща в тялото. Вкус, който не се описва с думи като „здравословен“ или „полезен“, а с „неустоим“, „разтапящ“, „палав“.

Представи си вилица, която пробива меката сърцевина на топъл шоколадов десерт. Мирисът на масло, стопено с ванилия. Силата на кафе, което те блъска в гърдите като дългоочакван любовник. Това не е просто ядене – това е преживяване. Малък бунт срещу диетите и етикетите. Израз на една истина: че удоволствието не подлежи на етикетиране.

Не става дума за преяждане или каприз. Става дума за ритуал. За това да избереш маса с бяла покривка, тежки прибори и чаша вино, дори когато си сам. За да напомниш на себе си, че заслужаваш красиво поднесено ястие – не само в ресторант, а и в обикновена сряда.

Тези малки ритуали на наслада не са бягство, а завръщане – към себе си, към сетивата, към живота, който не се мери в имейли, а в усмивки с устни, оцветени от червено вино. Глад, който не се засища – и слава Богу. Защото той ни кара да търсим. Да живеем.