Светът е голям и пълен с чудеса, но годините го правят малък. Умът се втвърдява. Очите спират да виждат. Някога сме бягали през полето, усещали сме вятъра, смели се на дъжда. Детето в нас е виждало магията в пеперудата, в камъчето, в облака. Сега гледаме часовника. Гледаме екрана. Забравяме.
Но детското удивление не умира. То е там, скрито под пластовете на рутината. Може да го събудим. Трябва да го събудим. Животът без него е сив. Животът с него е ясен, чист, като утринна роса.
Първо, спри. Ходи бавно. Гледай дърветата. Слушай птиците. Не мисли за утре. Утре ще дойде. Днес е тук. Дървото е тук. Листата му шепнат, ако имаш уши да чуеш. Вземи бележник. Запиши какво виждаш – не за другите, за себе си. Мравката, която пълзи по тротоара. Небето, което се сменя. Това е началото. Да виждаш отново.
Второ, пробвай нещо ново. Нещо малко. Научи се да свириш на китара, дори само един акорд. Нарисувай цвете, макар да е криво. Прочети книга, която не си мислил, че е за теб. Децата не се страхуват да опитат. Те падат, стават, смеят се. Бъди като тях. Не се страхувай да изглеждаш глупаво. Глупавото е честно. Честното е живо.
Трето, играй. Не за победа, за радост. Хвърли фризби. Тичай с кучето. Събери пъзел. Играта не е за деца, тя е за всички. Тя разтърсва праха от душата. Когато играеш, времето спира. Сърцето се отваря. Светът става отново голям.
Четвърто, бъди с хора. Децата търсят други деца. Те споделят. Разказват истории. Смеят се. Намери хора, които те карат да се чувстваш лек. Говори с тях. Слушай ги. Не за работа, за живот. За мечти. За глупости. Сподели нещо малко – шега, спомен, надежда. Това свързва. Това лекува.
И накрая, бъди благодарен. Децата не мислят за това, което нямат. Те се радват на това, което е пред тях. Чаша вода. Лъч слънце. Усмивка. Всяка сутрин си кажи едно нещо, за което си благодарен. Напиши го, ако искаш. Кажи го на глас. То ще расте в теб. Ще те прави мек. Ще те прави жив.
Днес е 1 юни 2025 година. Международният ден на детето. Ден за радостта на малките. Ден да си спомним, че някога и ние бяхме такива. Че можем да бъдем отново. Че светът все още е пълен с чудеса, ако решим да ги видим.
