Минимализмът е умишлено да живеете само с нещата, от които наистина се нуждаете – онези предмети, които поддържат целите ви в живота и премахването на разсейването от излишните вещи, за да можете да се съсредоточите повече върху най-важните неща.
Това е краткият отговор на въпорса „Какво е минимализъм?“
Но ще се опитаме да отговорим и по-задълбочено:
Минимализмът е умишленост
Той се отличава с яснота, целенасоченост и преднамереност. В основата си да бъдеш минималист означава умишлено да отдаваш внимание на нещата, които цениш най-много, и да премахваш всичко, което отвлича вниманието ти от него.
Това е живот, който ни налага преднамереност. В резултат на това налага подобрения в почти всички аспекти на живота ви.
Преднамереността изглежда различна за всеки, тъй като няма два еднакви индивида, но тя изисква всеки от нас да се гмурне по-дълбоко и да стане по-интроспективен относно собствените си ценности и страсти.
Минимализмът е свобода от желанието да притежаваш много
Съвременната култура е приела лъжата, че добрият живот се изразява в трупането на неща – в притежаването на възможно най-много. Всеки вярва, че повече означава по-добре и неволно се присъединява към идеята, че щастието може да се купи в универсален магазин.
Но това схващане е погрешно. Възприемането на минимализма носи свобода от всепоглъщащата страст да притежаваш. То излиза от бягащата пътека на консуматорството и се осмелява да потърси щастието другаде. Цени взаимоотношенията, преживяванията и грижата за душата. Позволява ни да видим всичко, което вече имаме, и ни напомня да бъдем благодарни.
По този начин намираме по-изобилен живот.
Минимализмът е свобода от модерната мания
Нашият свят върви с невероятна скорост. Прекалено сме забързани и сме твърде стресирани. Работим дълги часове, за да платим сметките, но затъваме все по-дълбоко в дългове всеки ден. Бързаме от една дейност към друга – дори изпълняваме няколко задачи едновременно – но изглежда никога не успяваме да свършим нищо. Оставаме в постоянна връзка с другите чрез нашите мобилни телефони, но истинските променящи живота взаимоотношения продължават да ни убягват.
Да станем минималисти забавя живота и ни освобождава от тази модерна истерия да живеем по-бързо. Предлага свобода за освобождаване. Стреми се да запази само най-важното. Има за цел да премахне несериозното и да запази значимото. Цени умишлените усилия, които добавят стойност към живота.
Минимализмът е свобода от двуличността
Въпреки че никой не го избира умишлено, повечето хора живеят в двуличие. Те живеят един живот около семейството си, един живот около своите колеги и друг живот около своите съседи. Начинът на живот, който са избрали, изисква от тях да представят определен образ в зависимост от обстоятелствата.
От друга страна, простият живот е единен и последователен. Минимализмът предлага начин на живот, който е напълно преносим, независимо от ситуацията. Животът е същият в петък вечер, както и в неделя сутрин…както е и в понеделник сутрин. Работи при всякакви обстоятелства. Той е честен и прозрачен.
Минимализмът е контракултурен
Живеем в свят, който идолизира знаменитостите. Те се снимат за списания, дават интервюта по радиото и се записват за телевизията. Животът им се счита за златен стандарт и мнозина му завиждат. Хората, които живеят обикновен живот, не се влияят от медиите по същия начин. Те не се вписват в консуматорската култура, насърчавана от корпорации и политици. Въпреки това те живеят живот, който е привлекателен.
Докато повечето хора преследват успех, блясък и слава, минимализмът ни призовава с по-малък, по-тих и по-спокоен глас. Приканва ни да намалим темпото, да консумираме по-малко, но да се наслаждаваме на повече. И когато срещнем някой, който живее опростен живот, често осъзнаваме, че през цялото време сме преследвали грешните неща.
Източник: Becoming Minimalist
