Тълпата често има лоша репутация, но може да бъде и радостна, дори животоспасяваща: Градчето на науката и индустрията в Париж – най-големият научен музей в Европа, изследва задкулисието на нашия гъсто населен свят чрез оригинална изложба, която поставя под въпрос връзката ни с колектива, предаде Франс прес.
Как се броят демонстранти? Как се избягва твърде компактна тълпа? Защо е толкова неудобно да се качим в асансьор с непознати? „Дистанцирането“, наложено от КОВИД-19, промени ли отношенията ни с другите?
Всички тези ситуации имат едно общо нещо: индивидът съществува само във взаимодействие с другите. С изложбата „Тълпи“ („Foules“), която може да бъде посетена до август 2023 г., музеят изследва задкулисието на този изключителен феномен, който се налага във всекидневието ни.
„Това е сериозна тема, но към която подхождаме по радостен и преди всичко успокояващ начин“, обяснява Дороте Ватинел, съкуратор на изложбата.
Както всеки научен обект, тълпата има своя собствена мерна единица: плътност, равна на броя на хората на квадратен метър, която е основната тема на изложбата. Посетителят преминава от най-високата до най-ниската плътност чрез интерактивно – и ефирно – пътешествие, което го поставя в ролята на „тълполог“, за да опитоми явлението.
Хората наблюдават в кой момент колективно движение вече не се контролира и предизвиква появата на феномен на вълни. Тези поведения, които се случват „без диригент“, са характерни и за животинския свят: полетът на скорците, рибните пасажи…
На изследване подлежат и културните измерения на феномена, които се различават в отделните страни. „Във Франция, например, пешеходците са склонни да се разминават отдясно, а в други страни – отляво. Това е социален код“, казва Мехди Мусаид, изследовател в областта на когнитивните науки в института „Макс Планк“ в Берлин и научен куратор на изложбата.
Не е забравена и виртуалната тълпа, пространството, в което се разпространяват слухове, с назидателна стенна проекция, позволяваща да се визуализира динамиката на работата в социалните мрежи.
„Тълпата често се свързва с глупостта и ирационалността: това е широко разпространено схващане, което невинаги е погрешно. Ние обаче показваме и другото й лице, нейните измерения на колективна интелигентност и самоорганизация“, допълва Мехди Мусаид.
