За второто невидимо, но не и тайно събитие от поредицата Unseen Scene, сподели създателката Калина Павлова след дебюта през юли. “Потапяме се в тъмнината заедно отново на 21-ви и 22 октомври, но местата са ограничени.” Събитията на Dead Мan’s Hat и Leena са в столичната „Топлоцентрала“.
Поредицата Unseen Scene преплита работата на музиканти със сетивно въвеждане и аудиовизуална инсталация, подготвени от Съюза на слепите в България, Inner Theater Company и „Инсталация на забравата“. Наричаме ги събития, защото това не са просто концерти, а цялостно потапяне в нов и непознат за повечето от нас свят, в който музиката ни води, уточнява Павлова.
Историите зад кулисите на Unseen Scene тепърва ще бъдат разказвани, но малка част от обратната връзка на публиката през лятото е в социалните мрежи instagram.com/unseen_scene_official и tiktok.com/@unseen_scene, а по думите на Павлова повече детайли за самите събития са на разположение в страницата във фейсбук.
„Какво пропускаш, когато си мислиш, че виждаш всичко?
– Топлината и мекотата, това да си отворен за новото, да си любопитен, отново и завинаги да си дете; себе си в голямата картинка.
Кое е невидимото, което би искал да превърнеш във видимо?
– Слънчевите лъчи, сокът от манго, къдравите дълги коси, развяти от вятъра, морето, топлината…
Как звучи тъмнината?
– Уютно, кара ме да се чувствам по-близо до себе си, отколкото когато се гледам в огледалото. Дълбоко, плътно, разлива се във всяка клетка, припомня, натъжава и носи яснота. По-красиво и осeзаемо от светлината. Сякаш усещаш туптящото сърце на хората до теб…“
Това са част от отговорите на първите 40 души, присъствали на дебютния концерт. Игра със сетивата очаква всеки, осмелил се да прекрачи прага на познатите си възприятия, да остави там предразсъдъците си и да се потопи в пространство, където няма нищо и можеш да откриеш всичко, казват организаторите.
Изострят ли се останалите усещания, когато не виждаш?
Тъмнината ти дава свобода да бъдеш всеки и въпреки това избираш да бъдеш единствено себе си, казва за БТА Калина Павлова. Докато музиката те докосва в мрака и те води из лабиринтите на собствените ти емоции, всичко е много лично и много дълбоко, добавя тя.
„През юли първите ни стъпки в тъмнината бяха плахи – и за нас като екип от зрящи и незрящи, и за музикантите като артисти, принудени да работят често и със силно визуални изразни средства. Без да усетим, това беше наистина преминаване на границите, които сами си поставяме. И, когато преминахме заедно прага на видимото, за да се потопим в света на невидимото, мисля, че по нещо във всеки един от нас се счупи“, каза тя.
Павлова споделя, че в проекта са замесени доста хора и нито един от тях не е случаен. Още се чудя как да уважа подкрепата им и само се надявам поне сега да си проличи, че без тях нямаше да има Unseen Scene, казва тя и изброява: „Спомням си как без изобщо да съм планирала такова нещо, споделих на Цвети – Цветелина Лазова – Leena, че музика на тъмно е следващото, което ще направя след Серафим.
После нямаше как да не споделя с водачите, екипа от Съюз на слепите в България и „Сдружение на творците с увреждания в България“, които са неизменна част от това, което движа в последните две години – Байрие Емин, Гюнер Апти, Георги Панталеев, Eлена Кирилова, Иван Иванов, Милена Костадинова, Моника Методиева, Николай Примов, Ралица Чалова, Теодора Хайверова, Панчо Карамански. Те много фино и деликатно ми поднесоха необходимата доза трезво мислене, след което застанаха плътно до проекта. Ето защо навсякъде казвам, че Unseen Scene e платформа, която се прави от незрящи, а не за незрящи.“
Хронологично към идеята се присъединява екипът на “Концерти.бг”, Диляна Курдова, Деян Петров, Петър Йорданов – Бъни и Александър Нейчев, които по думите на Павлова “помагат да се поставят основите, да се задвижи административната машина и една мечта да придобие плътност”. В процеса на материализиране Кристина Тодорова се превръща в главно действащо лице на невидимата сцена, Ана Вълчева и Габриела Петрова от Inner Theater Company се грижат всеки детайл по въвеждането на публиката да е прецизно изпипан, а Инна Павлова и Мира Владимирова от “Инсталация на забравата” правят така, че сетивата на посетителите да се подготвят за това, което предстои.
Проектът е заснет с екипа от водачи Виктория и Христо Михалкови в серия от кратки филми и фотосесии, които ще бъдат показани на 21-ви и 22 октомври. За стайлинга се грижи Сандрела Канаан, Нона Куманова събира всичко в книга…
Изобщо сърцето на този проект тупти благодарение на още много хора от екипите на “Toплоцентрала”, “Български фонд за жените”, “Тенебрис”, архитектурно студио Funkt, “Виж!”, “Програмата”, Go Guide и Арина Митева, Леда Кюшева, Донко Арабаджиев, продължава Павлова.
Екипът е голям, отношението към всеки детайл е наистина лично и прецизно, и, за съжаление, приходите от билети няма как да ни подсигурят продължение, казва малко по-късно тя в отговор на въпрос какво предстои. Истината е, че следващи дати за проекта все още няма и работим за това да осигурим необходимата подкрепа, за да можем да продължим. В първите концерти местата за публиката бяха 40, в този са 70 и Павлова се надява с всяко следващо издание да могат да споделят невидимата сцена с все повече хора, но веднага допълва, че е важно,
„да запазим именно онези дълбочина и спокойствие, които тъмнината дава и не бихме жертвали за нищо“.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Националния фонд „Култура“ и съфинансиране от Българския фонд за жените. Разбира се, казва Павлова, ще търсим начини да продължим тези партньорства, но за момента не можем да разчитаме на тях, за да бъдем устойчиви и развиващи се.
Това е от трудните въпроси и изисква особен вид честност, каза Павлова в отговор на въпроса кога и как е почувствала, че „й се отварят очите“. „Мисля, че моментът, в който си помислиш, че си прогледнал, е именно моментът, в който ослепяваш. Това е и един от лайтмотивите ни – да си задаваме по-често въпроса какво пропускаме, когато си мислим, че виждаме всичко.“
Според нея на зрящите най-често убягва, че не са много по-различни от незрящите. „Това, че се възприемаме като такива, е една от границите, които сами чертаем. На мен самата ми е трудно да я премина вече две години, а ужасно много искам да спрем да се делим“, каза Павлова.
източник: БТА
