Каквото и да си говорим, със сигурност най-трудното, което можем да направим с живота, е да се научим как да разглеждаме мрачните му моменти от светлата страна. Ежедневните проблеми са нищо на фона на вселенските драми, но определено имат своята тежест и могат да развалят настроението и да провокират тъмни мисли в съзнанието ни. Това, на което трябва да се научим, се казва време. А докато взимаме този урок от живота, можем да се насладим на истински красивите неща.
Бързината на модерния живот ни кара илюзорно да смятаме, че можем да контролираме всичко. Теглото, графиците, заплатите, любовния живот, домакинството, храната, хората. За жалост това е една от най-големите заблуди, които ни предлага модерният свят. Истината е, че трябва да се научим да се вслушваме в себе си, да поемаме много дълбоко дъх и да изчакаме времето да свърши своята работа. Понякога две съобщения и няколко лайка в социалните мрежи не са достатъчни, за да се намерят двама души. Необходими са години, уроци, удари, падания, ставания, разочарования, изненади. Идеалната кариера също няма да се случи след едно интервю за работа. Телата ни няма да бъдат съвършени утре, нито умовете и душите ни. Време трябва, само време. А докато изчакваме пясъчният часовник да заработи в наша полза, докато оставим вселената да възнагради труда и усилията ни, можем да се насладим на малката светлина, която изскача от края на абсолютно всеки тунел.
А защо да отразяваме малките снопове светлина вместо да чакаме големия лъч? Защото тя зарежда, дава енергия и е източник на щастие. Малката светлина може да бъде скрита в усмивката на близък човек или в дълъг среднощен разговор с добър приятел. Често можем да я открием в погалване по челото, целувка по бузата или прегръдка от някой специален човек. Докато изчакваме времето да свърши работата си, можем да се радваме на живота и лятото да гледаме залезите от морските скали, а зимата можем да слушаме красива музика край камината и да мечтаем.
Светлата страна е там. И винаги е била там. Въпросът е дали имаме очи да я видим. Всяка ситуация може да донесе у нас тъга, плач и горчивина или смях, ирония и радост. Трябва да помним, че е въпрос на избор. “Болката е неизбежна. Страданието е въпрос на избор.” казва любимият ни японски писател Харуки Мураками и ние няма как да не се съгласим с него. Време е да изберем щастието.
източник: Artakcia
