“Той заслужаваше Нобел сто пъти повече от мен.” Това пише Нобеловият лауерат Албер Камю до Елени, съпругата на Никос Казандзакис, който губи надпреварата за най-престижната литературна награда с един глас през 1957 година. Най-известният съвременен гръцки писател си отива от този свят няколко дни след това. Oстава в слънцето, морето, пясъка на остров Крит. А на нас – десетки произведения и най-добрата епитафия: „Не се надявам на нищо, не се страхувам от нищо, свободен съм!“
В романа „Рапорт пред Ел Греко“, често определяна като автобиографична книга, макар и още първите изречения на Казандзакис да оспорват това („Моят Рапорт пред Греко не е автобиография. Животът ми, личният, има някаква много относителна стойност, само за мен, за никой друг. Единствената стойност, която му признавам, е тази: борбата му да се изкачва, стъпало по стъпало, за да стигне колкото се може по-високо, благодарение на силите и упоритостта си, на върха, който своеволно нарекох Критски Поглед.“), откриваме една скрита лятна любов на писателя.
„Рапорт пред Ел Греко“ излиза четири години след смъртта на Казандзакис и е редактирана от съпругата му Елени Казандзакис, която приживе споделя, че е познавала всички жени, които съпругът й е обичал. А с някои от тях дори се е срещала. До момента, в който именно в книгата открива младежката лятна страст на Никос към едно ирландско момиче през 1902 година. Редица критици и специалисти твърдят, че това е просто един критски мит; художествена измислица, създадена от самия Казандзакис. Но някои стари обитатели на острова, чиито роднини са познавали лично Никос Казандзакис, твърдят точно обратното. Мистериозното момиче от Ирландия е 26-годишна учителка по английски, дъщеря на свещеник, споделяща любовта към музиката и поезията с тогава 19-годишния Никос. В едно горещо, далечно лято.
Кръщелницата на Елени Казандзакис, Ники Ставру, част от Фондация Казандзакис в Атина, също изпитва съмнения относно съществуването и идентичността на ирландката. Признава, че в началото й се е струвало, че това е просто героиня от роман и нищо повече; плод на въображението на един млад автор. Но по последни данни и дълго разследване, уповано на писма и бележки от Никос, тайнственото и някак призрачно присъствие на ирландката започва да придобива форма: името на лятната любима на Казандзакис е Катлийн Форд. След като идентичността на героинята е установена, следва и дълъг процес на издирване. Може да си представите колко много жени, носещи името Катлийн Форд, има в Ирландия. И точно когато процесът изглежда най-тежък, а резултатите – най-далечни, пристига имейл от Канада. В него Кати Скейф, наследничка на брата на Катлийн Форд, разкрива историята и самоличността на леля си, родена през 1876 година в Ирландия, дъщеря на ирландски пастор.
Оказва се, че Катлийн напуска Крит малко след лятото, отнасяйки със себе си тайна, която никога не споделя със семейството си. Заминава за Канада с братята си, а след това заживява в Калифорния, където се омъжва. В стара кутия с рецепти Кати открива рецепта на Катлийн, придружена с малка коледна бележка до брат й Люис и съпругата му:
Да бъде омъжена ме направи много по-уседнала, сега като че ли държа толкова много на нещата около мен.
Сравнявайки почерка от бележката с този от писмата между Никос и Катлийн, графологичната експертиза сочи, че става дума за една и съща Катлийн.
Но дали тя някога се възстановява от любовта с Никос? Представете си я – млада жена с разбито сърце, която трябва да слуша за любимия си през целия си живот. Навсякъде, където отиде. Кога думите и реалността се смесват? Какво ли още пази въздухът на Крит? Никога няма да узнаем.
Катлийн си отива от този свят сама. В психиатрична клиника, през 1963 година.
А когато съпругата на Никос Елени умира на 102 години, тя бива върната в Крит и погребана до него. На старите венециански стени в Ираклион, съвсем близо до мястото, където Никос и Катлийн се срещат.
Автор: Теа Денолюбова
източник: Атракция
