Преди излизането на филма “Дяволът носи Прада” (The Devil Wears Prada) името на Анна Уинтур беше известно най-вече на хората в света на модата. Но след като се оказа, че по много начини образът на Миранда Пристли е копиран от Уинтур, милиони научиха за постоянния главен редактор на списание “Вог” (Vogue) със строг стил на ръководство.
Филмът обаче си е филм, а в живота всичко е много по-различно и по-интересно. Ана е призната за една от най-влиятелните фигури в света на съвременната мода. Тя е известна със своя безупречен стил, непоклатим професионализъм и перфекционизъм.
Тъй като около името й се въртят най-невероятни слухове, от Bright Side решават да разкажат, коя е всъщност е Анна Уинтур и защо е получила прозвището Ядрена зима.
Ана е родена в Лондон през 1949 година. Баща й е редактор на вестник, а майка й се занимава със социални дейности. Между другото, Анна Уинтур принадлежи към знатно семейство. Баба й по бащина линия е пра-правнучка на известната писателка от края на XVIII век лейди Елизабет Фостър, херцогиня на Девъншир.
Докато е в училище, Анна често протестира срещу дрес кода и иска да носи училищна униформа. Тя, например, обича къси поли и сама ги реже и подгъва. На 14-годишна възраст си направи къса прическа боб, която и до днес е част от нейния имидж. На практика Уинтур не е сменяла прическата си в продължение на 58 години.
От детството баща й внушава интерес към модата. “Мисля, че той наистина реши за мен, че трябва да работя в модата”, признава модната икона. Когато е на 15 години, баща й я завежда на работа в известния бутик Biba, където основното правило е: „Никога не предлагайте помощ на клиентите“.
Анна започва да общува и да се сприятелява с по-големи от нея млади хора и да осъществява връзки. Така се сприятели с известния писател Пиърс Пол Рийд, който тогавна е на 24 години, а по-късно се запознава и с популярния колумнист и светски журналист Найджъл Демпстър.
На 16 години момичето решава да не ходи в университет, а да се занимава с модна журналистика. По настояване на родителите си тя започва обучението си в най-големия моден универсален магазин Harrods и едновременно посещава курсове, но скоро отпада с думите: „Или знаеш за модата, или не”. Скоро един от приятелите й намира работа в собственото му списание. Това е началото на бъдеща блестяща кариера.
Известно време момичето работи в редакциите на модни списания в Лондон, прилага различни иновативни подходи при подаване на материали, но в един момент тя решава да напусне Англия и се премества в Ню Йорк. Уинтур скоро става младши моден редактор в Harper’s Bazaar. Нейните новаторски идеи за снимки от нов формат в списанието са причина главният редактор да я уволни след 9 месеца.
Приблизително по същото време се разнася слух, че Ана се е запознала с Боб Марли и че те са изчезнали някъде заедно цяла седмица. В интервю от 2017 г. обаче Уинтур заявява, че всъщност никога не е срещала легендарния музикант.
Анна става един от първите редактори, които кани звезди да се появят на корицата на списанието. Тя осъзнава, че това ще увеличи продажбите. По-късно тази тенденция е подхваната от почти всички издатели.
Уинтур винаги е мечтал да си намери работа в списание Vogue. Един ден бившата й колежка й урежда интервю с главната редакторка на Vogue Грейс Мирабела. Разговорът между тях приключва, след като Уинтур казва на Грейс, че иска да заеме нейното място.
В крайна сметка Анна все пак отива да работи във Vogue. Издателският директор на списанието е впечатлен от ефективността на предишната й работа и й предлага позицията на креативен директор за Vogue America. Уинтур приема предложението, настоявайки за удвояване на заплатата и пълна свобода на действие.
Тя смята, че списанието е станало скучно и остаряло, затова започва активно да променя концепцията. Тя не съгласува много от своите поръчки с главния редактор и това неминуемо води до търкания между служителите. За да избегне остри конфликти, ръководството на издателството решава да назначи Уинтур за главен редактор на британския Vogue и тя се връща в Лондон.
На новата си позиция тя веднага прави рокади сред служителите и демонстрира нов, доста труден тип управление. В същото време ѝ лепват прякорът Ядрена зима Nuclear Wintour, тоест Nuclear Winter: поради съзвучието на фамилията й с думата зима.
10 месеца по-късно Уинтур става шеф на американския Vogue, тъй като стария редактор се мести в наскоро издаденото списание Elle. На първо място, Анна решава да промени стила на кориците.
Преди това те са с модели в скъпи дрехи, позиращи в специални студия. Уинтур решава, че е по-добре да снима на открито, както и да използва по-малко известни модели. Освен това тя предлага да се комбинират облекла от висшата мода с евтини дрехи.
В резултат на това корицата на първия брой, за който отговаря Уинтур, се оказва революционна за 1988 година. На него блести снимка на 19-годишния модел Михаела Бурку с избледнели дънки с ниска талия за $ 50 и яке, украсено с големи кристали от Christian Lacroix за $ 10 000. Между другото, това е първият модел на корицата на Vogue с дънки. Първоначално се предполага, че Михаела ще носи пола, но момичето напълняло малко, защото е бременно, така че полата не пасва.
Ана отлично разбра новите изисквания на публиката. Според нея има жени от нов тип. Интересуват се от бизнес и пари. Вече нямат време да пазаруват. Те искат да знаят какво, защо, къде и как.
Въпреки лудия работен график, Ана не забравя за личния си живот. През 1984 г. тя се омъжва за Дейвид Шафър, професор по детска психиатрия. Скоро двойката има две деца – Чарлз и Катрин. Синът завършва Оксфордския университет и става лекар. Дъщерята завършва Колумбийския университет и от време на време пише колони за The Daily Telegraph. През 2018 г. тя се омъжва за италианския режисьор Франческо Карозини, син на главния редактор на Vogue Italia.
Често описват Уинтур като емоционално откъсната жена, която се държи доста студено дори с приятели. Някои от журналистите казват, че „на определен етап от кариерата си Анна Уинтур спря да бъде Анна Уинтур и стана “Анна Уинтър”. Тоест тя затваря по-голямата част от личността си от всички и се превръща в марка. Възможно е обаче студенината на Уинтур да е просто проява на традиционната британска сдържаност.
Към нея има сериозна критика, че желанието й е да подчини всички около себе си на собствените си стандарти. Например през 2005 г. креативният директор на Vogue Андре Леон Тъли каза в шоуто на Опра Уинфри, че в един момент Анна поискала да отслабне. „Повечето момичета от Vogue са толкова слаби, невероятно слаби – казва той – защото госпожица Ан не обича дебели хора“.
Веднъж на седмицата на модата в Милано, тя иска ключовите ревюта да бъдат разсрочени за началото на седмицата, така че тя и другите американски редактори да имат време да се върнат у дома преди шоуто в Париж. В резултат на това има много нещастни на ревюто, защото някои млади дизайнери, които трябва да представят своите колекции на финала, са лишени от важна част от публиката. Тогава Dolce & Gabbana обявяват, че Милано се превръща в „безсмислен цирк“.
През 1999 Уинтур се развежда със съпруга си. Вестниците твърдят, че причината за разрива е връзката й с инвеститора Шелби Брайън. Самата Ана отказва коментар. Вярно, приятелите й отбелязват, че новият любовник смекчава характера на „желязната дама“. „Сега тя се усмихва и дори понякога се смее“, коментира един от приятелите на Уинтур пред пресата.
С течение на годините Уинтур се превръща в един от най-влиятелните хора в света на модата, създател на тенденции и разбиващ имената. “Гардиън” дори я нарича “неофициалният кмет на Ню Йорк”. Тя силно насърчава модните къщи да наемат по-млади дизайнери. Например благодарение на нея Джон Галиано започва да работи за модната къща Christian Dior. А преди това тя убеждава Brooks Brothers да наеме не толкова известния дизайнер Том Браун.
През 2005 г. заплатата на Анна Уинтур е била 2 милиона долара годишно. Освен това тя се радва на привилегии като кола на Mercedes-Benz S-Class с шофьор (както в Ню Йорк, така и в чужбина), парична помощ за покупки в размер на 200 000 долара и апартамент в Ritz Paris, който Ана заема докато присъства на европейски модни ревюта.
Президентът на издателството инструктира компанията да й предостави безлихвен заем от 1,6 милиона долара за закупуване на градска къща. Уинтур има доста стриктно ежедневие. Събужда се преди 6 часа сутринта, играе тенис и пристига рано в офиса на Vogue. Освен това винаги пристига на модни ревюта много преди да започнат. Според документалната поредица на Би Би Си The Woman Woman тя рядко ходи на купони повече от 20 минути, тъй като си ляга в 22:15 всеки ден.
Твърди се, че има 3 редови асистенти, но понякога изненадва обаждащите се, като отговаря сама на телефона. В същото време Анна често изключва мобилния си телефон, за да обядва спокойно. Обикновено тя предпочита храни с високо съдържание на протеини като пържола, пушена сьомга и бъркани яйца.
Разбира се, поради високата позиция на Уинтур, гардеробът й често се разглежда внимателно. В началото на кариерата си тя обича да съчетава модерни тениски и якета с дизайнерски дънки. Тогава костюмите на Шанел с мини-поли стават нейните любими дрехи.
Анна е по-консервативна в избора си на обувки. От 1994 г. предпочита Manolo Blahnik с две пресичащи се презрамки отпред и една презрамка отзад. Обувките са направени по поръчка, така че последните да пасват идеално по крака на Уинтур. Дизайнерът произвежда обувки в два светли нюанса, които хармонично се съчетават с тона на кожата на взискателния клиент.
Уинтур многократно става обект на организации за защита на животните, защото самата тя обича козината и често използва кожени изделия за модни изстрели във Vogue. „Никой не носеше козина, докато тя не я сложи на корицата в началото на 90-те години. Тя предизвика цялата индустрия”, коментира служителка на Vogue.
Един от незаменимите аксесоари на Уинтур са нейните големи слънчеви очила. Много хора смятат, че тъмните очила са част от суровия образ и Анна сякаш се крие зад тях, сякаш зад броня. Но всъщност Ана просто вижда зле и в рамката се вмъкват коригиращи лещи.
Въпреки че е включена в списъка на The Guardian като „една от 50-те най-добре облечени над 50 години“, през 2013 г. Уинтур записва имодни провали. И така, през 2008 г. тя се появява на светско събитие с рокля от Карл Лагерфелд, която е наречена „най-лошия моден провал за годината“. Критиците отбелязват, че роклята е направила Уинтур да изглежда като героинята на научно-фантастичния филм на Дейвид Линч “Дюна”.
Анна Уинтур става широко известна след публикуването на книгата „Дяволът носи Прада“, написана от бившата й асистентка Лорън Вайсбергер. В романа персонажът Миранда Пристли има много общи черти с Уинтур. Тя също е британка, има две деца, тя е твърд лидер и обича да поставя трудни задачи на своите подчинени, а след това се кара за неуспех. Въпреки че авторът твърди, че е черпила не само от собствения си опит в света на модата, но и от опита на приятелите си.
Самата Уинтур всъщност не коментира книгата, заявявайки, че „винаги харесва страхотни произведения на изкуството. “Още не съм решил дали ще я прочета или не”, отсича Анна. След успеха на книгата се заснема филм. По време на снимачния процес плъзва слух, че Уинтур съветва известни личности от модния свят и дизайнери да не се появяват на снимките, защото в противен случай Vogue няма да пише за тях. По-късно обаче самата Уинтур отрича това.
Филмът излиза през 2006 г. и има голям успех. Уинтур отива на премиерата в костюм на Prada, показвайки страхотно чувство за хумор. Любопитно е, че на екрана офисът на Миранда Пристли изглежда доста подобен на офиса на Уинтур, което провокира Анна и много скоро тя прави ремонт в него. И въпреки всичко Уинтур коментира, че филмът й се струва „наистина интересен“ и го похвали, че показва модата „завладяваща и бляскава“.
Източник: AdMe.ru
