Как да намерим и да поддържаме хармонията в живота

Как да намерим и да поддържаме хармонията в живота си ни учи ръководството „Силата на чова“ на японската авторка Акеми Танака – въведение във философията на ежедневния баланс.

По книжарниците вече можете да намерите „Силата на чова“ от японската авторка Акеми Танака – въведение във философията на чова или как да намерим вътрешния си баланс за едно по-щастливо и по-спокойно дълголетие.

Самата дума „чова“ често се превежда като хармония, но на японски език терминът съдържа далеч по-многопластов смисъл, чието значение повече се доближава до „стремеж към хармония“. Стремежът към намирането на баланс е наша цел през целия ни живот и тя непрекъснато се променя.

Всеки има различна представа за това от какво се нуждае, за да намери вътрешен покой, независимо дали това се изразява в прекарване на повече време с близките хора, усамотяване за дълга разходка или любими ежедневни ритуали.

Чова е постоянното търсене на баланс във всичко, което правим. Дали става дума за намирането на равновесие в работното ни място, постигането на хармония сред заобикалящата ни среда, или това да открием личния си стил и собственото си темпо – практикуването на чова ни учи да намираме щастие в осъществяването на малките желания и победи и да изпитваме чувство на самодостатъчност.

Но това не прави чова някакво мистериозно умение, присъщо единствено на японците; философията се крие зад набор от практики, които могат да променят нашия начин на мислене както спрямо нас самите, така и спрямо другите. Това е светоглед, който може да бъде преподаван – и усвоен.

Как да подхождаме практично към всекидневните предизвикателства, как да поддържаме дома си чист и спретнат, как да открием дълготрайна любов – „Силата на чова“ от Акеми Танака ни показва как да променим мисленето си, за да започнем да постигаме промени още утре.

Из „Силата на чова“

Акеми Танака

Драги читателю,

Името ми е Акеми Танака и в тази книга бих искала да споделя с теб традиционния японски подход как да откриеш своя баланс: чова.

Името ми, Акеми, означава „ярка и красива“. Значението на моето фамилно име, Танака, е „насред оризовите поля“, което е съвсем подходящо, тъй като съм родена в малко провинциално градче в покрайнините на Токио в селския район Сайтама, част от вече несъществуващата провинция Мусаши. Членовете на моето семейство са горди потомци на изтъкнат самурай от ХV век, който се е сражавал редом с поета воин Ота Докан, архитект на стария замък Едо, сега част от императорския дворец в Токио.

След като бях отгледана според нормите на традиционното възпитание, аз изучавах западен етикет в девическия колеж в Токио, а после продължих образованието си в университета на Сайтама. За мен този период беше изключително натоварен – изучавах английска литература и следвах педагогика, а вечерно време работех в едно от кината в Гиндза, най-шумния и оживен квартал на столицата. Там срещнах и първия си съпруг, млад лекар от японското висше общество. Озовах се сред дипломати, президенти на компании и членове на императорското семейство. Обучена бях в изкуството на чаената церемония и бях запленена от официалния етикет на японските елитни съсловия. Това беше знаменито приключение, също като в „Моята прекрасна лейди“.

Но имах и своите съмнения относно брачния живот. Установих, че и аз се занимавам с всички онези незначителни дейности, които поколения наред са способствали жените да стоят встрани от обществения живот – готвене, чистене, поправка на дрехи. Също така се хванах, че си мисля как бих намерила кураж да променя това положение както за себе си, така и за своята малка дъщеря, накрая обаче промяната ме свари неподготвена. Двамата със съпруга ми се разделихме. Разводът ме превърна в социален аутсайдер. През 80-те години на миналия век разводите в Япония бяха рядкост, а за самотни родители почти никой не беше чувал. Чувствах се напълно парализирана, неспособна да предприема каквото и да било, нито пък да се справя с този неочакван обрат на съдбата.

Точно по това време отначало в съзнанието ми се избистри една конкретна идея. Става дума за определен начин на мислене, който несъзнателно бях следвала през цялото си детство. Той се изразяваше в това да внимавам за баланса в собственото си съзнание (какво се случва с мен) и за специфичния баланс в стаята (какво се случва с другите хора). Запазих този си начин на мислене дори когато прекосих половината свят, за да започна нов живот в Англия. Това мислене, подобно на спящ до мен меч, който обаче винаги е на разположение, ако ми потрябва да го размахам, беше мъдростта на чова.

Обикновено от японски чова се превежда просто като хармония. Японските йероглифи в тази дума означават буквално „търсене на баланс“. Чова предлага разрешаване на проблемите чрез методи, помагащи да внесем баланс в противостоящите сили, с които така често трябва да се справяме в живота: у дома, в работата, в образованието или в личните си взаимоотношения.

Започнах да уча и другите на чова. Давах частни уроци в дома си, по-късно и на по-големи групи, в гимназиите и на студенти в университета. Взеха да ме канят да говоря по телевизията и по радиото. Колкото повече преподавах на другите, толкова повече в мен се избистряше мисълта, че идеите, техниките и начинът на мислене, които помагаха на мен, биха могли да изкристализират в една концепция за чова. Убедена бях, че чова би могла да помогне и на други хора да открият своя баланс.

Чова не е някакво мистериозно умение, присъщо единствено на японците; това е по-скоро философия, набор от практики, които могат да променят нашия начин на мислене както спрямо нас самите, така и спрямо другите. Това е светоглед, който може да бъде преподаван – и усвоен. Изучаването на тази вековна концепция изисква съзнателни, нарочни усилия, затова пък чова може да ни напътства как да подхождаме практично към всекидневните предизвикателства: как да поддържаме дома си чист и спретнат, как да постигнем добър баланс на работното място, как да открием дълготрайна любов. Чова ни учи също как да преодоляваме и друг вид предизвикателства: как да се справяме при среща със смърт и бедствие, как смело да действаме според своите убеждения, как да помагаме на другите.

Днес аз живея в Лондон. Имала съм участия в Би Би Си и Ченъл 4, публикувала съм статии в „Гардиън“ и „Дейли телеграф“ по теми, касаещи Япония. Изнасяла съм лекции в университетите в Оксфорд и Кеймбридж, както и в лондонския музей „Виктория и Албърт“. Удостоена съм с наградата „Извор на светлина“ от бившия премиер на Великобритания Тереза Мей в знак на признание за моята благотворителна дейност чрез „Помощ за Япония“, която основах след цунамито през 2011 г., за да подпомогна осиротелите след бедствието.

Надявам се някои от уроците в тази книга да са ви от полза, както помогнаха на мен. Навремето приемах тяхната поука за даденост, но колкото повече споделям и разсъждавам върху родната си култура, толкова по-забележителни намирам уроците, които предстои да споделя с вас.

Акеми Танака

Последвайте ме в социалните медии:

Twitter: @akemitanaka777

Instagram: @akemitanaka777

Facebook: http://www.facebook.com/powerofchowa

Хедонист
Да изследваме заедно измеренията на удоволствието

Share