Ако се интересувате от кулинария най-вероятно знаете кой е Ерик Рипер – мъжът с ослепителната усмивка, гъста бяла коса и пронизващ поглед. В последните години шеф готвачите наистина добиват статут на рок звезди (според Антъни Бурдейн няма смисъл да готвиш, ако можеш да свириш като Джими Хендрикс!). За Антъни Бурдейн и приятелството му с Ерик Рипер малко по-късно, обаче.
Ерик е съсобственик и главен готвач на един от най-добрите ресторанти в Ню Йорк, а и в света Le Bernardin – изискано място за морска храна и висша френска кулинария, носител на три звезди Мишлен и още куп награди, автор на книги и водещ на кулинарни предавания. Знаменитата си кулинарна кариера стартира още на седемнайсет в един от най-известните ресторанти в Париж Tour d’Argent. Години по-късно се мести в Ню Йорк, където е поканен от собствениците на Le Bernardin да поеме кухнята.
Следва френската дума “клише”, а то е, че останалото е история.
На път за Съединените щати, на летището в Париж Ерик решава да си купи нещо за четене, което да запълни осемчасовия полет. Признава, че дилемата е била между брой на “Плейбой” и книга за Тибет (явно в този брой интервютата не са били толкова интересни, така че избира Тибет) От този момент започва и интересът му към Тибет, Далай Лама и будизма. Той е практикуващ будист от години, медитира всяка сутрин в специално приспособено помещение в къщата му, където и котката не смее да влиза по неговите думи.
“Докато не открих будизма се чувствах изгубен. Опитвах се да бъда добро човешко същество, но не постигах това, което търсех. Будизмът в някаква степен беше откровение ”. Рипер прилага будистките принципи както в работата си, така и в личния си живот. Твърди, че това му помага доста. Открито критикува Гордън Рамзи за грубото му и невъздържано отношение, което според него създава негативен имидж на кулинарната индустрия.
Покрай работата си в Ню Йорк се запознава с Антъни Бурдейн и с него го свързва истинско дългогодишно приятелство продължило до смъртта на Бурдейн през 2018-та.
Ерик Рипер обожава шоколад, както сам признава. Двамата с Бурдейн имат общо начинание, което често ги кара да пътуват до Перу – какаото и шоколада. (епизодът за пътуването им до Перу в предаването на Бурдейн Parts unknown е абсолютно задължителен, гледал съм го повече пъти и от “Боен клуб”)
Двамата съвместно с шоколатиера Кристофър Къртин от Еclat chocolate разработват два вида шоколад – Good&Evil и Salt&Sin – оставям да прецените кой кой е в двата модела! За съжаление не е налична информация дали все още е възможно човек да си намери някой от видовете.
По вероятна е опцията да посетите Le Bernardin, когато сте в Ню Йорк като дегустационното меню излиза нещо от порядъка на 195 долара. Бюджетна опция е и да отидете за обяд.
Рипер признава, че всяка сутрин си прави разходка до ресторанта, която трае около 50 минути. Не е ясно дали е със слушалки и какъв модел са те, но другата му страст е аудиофилството, нарича това “интересно и болезнено занимание”, тъй като изисква влагането на страшно много пари. Абсолютен маниак на тема звук, Рипер твърди, че може веднага да познае качеството на озвучителната система в един клуб. Тези с кофти такива го губят като клиент. Харесва техно, но признава, че с възрастта по често слуша джаз.
В допълнение на всички достойнства, които притежава Рипер е зает и с благотворителност, и то активно. Участва в инициативи по набирането на средства и доставянето на храна за крайно нуждаещи се в Ню Йорк. Негова е и инициативата за набиране на средства в помощ на възстановяването на тибетски текстове. С помощта на тази инициатива са разпространени свободно повече от два милиона будистки текста.
Следващият път, когато сте на някое летище внимателно избирайте четивото си!
