„Да живеем съзнателно само с нещата, от които наистина се нуждаем“, „Отблокирайте пространството“, „Не разчиствайте, прочиствайте“ – посланията на съвременния минимализъм станаха особено актуални в годината, която заради пандемията прекарахме у дома.
Хиляди статии и постове с хаштаг „минимализъм“ пълнят пренаселеното онлайн пространство, а планетарен гуру на движението е Мари Кондо – повелителката на изхвърлянето и освобождаването от ненужното.
Като че ли най-успешно с повелята да се живее с малко се справят хората, които имат избор между това да имат и това да нямат. Те са и най-ревностните адепти на новия минимализъм и обикновено се позовават на Шинто традицията, според която, ако имаме малко вещи, можем да се грижим за тях така, сякаш притежават душа.
Есенция на минимализма са японските дзен градини и рьокани – хотелите с изчистени линии, рогозки на пода и завивки, прибрани в шкафове с плъзгащи се врати.
Доколко японска е тази традиция и дали не става въпрос за представа, която обявяваме за японска за повече убедителност? Защото, докато на Запад „зен“ е основното понятие, с което обличаме представата си за японската култура, на място в обръщение са други две популярни думи: hayari – модно и yasui – изгодно.
Разговор в „Лабиринти на познанието“ доколко е японски произходът на модната минималистична тенденция с Надя Иванова Ямазаки, една от двамата основатели на архитектурното студио Yamazaki + Ivanova architects, основано в Токио през 1997 г. от Надя и съпругът ѝ Йоши Ямазаки. Тя се занимава с архитектурен дизайн и изследвания на архитектурната култура и история.
Естетиката на празните пространства според японското светоусещане може да се види в икебаната – изкуство, което Надя познава и споделя основните принципи за аранжиране на цветя или клонки.
източник: БНР, предаване „Лабиринти на познанието“, Василена Мирчева, чуйте интервюто тук
