Автор: д-р Ивелин Кичуков, председател на Българската асоциация за туризъм
Всяка година с наближаването на летния сезон започва познатият разговор за цените, броя на туристите и конкуренцията от съседните държави. Анализират се записванията, сравняват се офертите и се правят прогнози дали сезонът ще бъде по-добър или по-слаб от предходния.
Според мен обаче това е само повърхността на проблема. Истинският въпрос е друг – кога България ще започне да разглежда туризма като национален приоритет, а не като сектор, за който се говори активно само между май и септември.
Туризмът е една от малкото индустрии, които създават добавена стойност във всеки регион на страната. Той носи приходи не само за хотелите и ресторантите, а за транспорта, земеделието, търговията, строителството, културата и десетки други икономически дейности. В много населени места именно туризмът е основният източник на доходи и заетост.
Затова разговорът за сезон 2026 трябва да бъде не просто разговор за едно лято, а разговор за бъдещето на българската икономика.
Настоящият сезон започва в сложна международна среда. Военните конфликти в Украйна и Близкия изток, икономическата несигурност в Европа и колебанията при цените на горивата оказват влияние върху туристическите потоци. Все повече европейски граждани планират пътуванията си в последния момент и внимателно преценяват разходите си.
Въпреки това България остава една от най-конкурентните дестинации в региона.
Не очаквам сериозно поскъпване на туристическите услуги през лято 2026. Ако има увеличение на цените, то ще бъде ограничено и значително по-ниско от реалния ръст на разходите, които бизнесът понася. Разходите за труд, храни, напитки, транспорт, енергия и консумативи продължават да растат, но голяма част от този натиск ще бъде поет от самите хотелиери за сметка на тяхната печалба.
Това е още едно доказателство, че българският туристически бизнес разбира значението на конкурентоспособността и необходимостта да предлага добро съотношение между цена и качество.
Особено важно е да отбележим, че българските туристи и тази година ще останат гръбнакът на сезона. Въпреки всички негативни кампании и опити за противопоставяне между българските туристи и родния туристически бизнес, хората продължават да избират българското Черноморие. Причината е проста – освен красивата природа и добрата хотелска база, в момента на пазара има множество атрактивни оферти и промоции, които правят почивката достъпна за българските семейства.
Разбира се, развитието на туризма не може да зависи единствено от вътрешния пазар.
Германия традиционно остава един от най-важните пазари за България, но тази година се наблюдава известна предпазливост при записванията. Ограниченият брой чартърни полети и икономическата несигурност влияят върху решенията на германските туристи.
За сметка на това виждаме положителни сигнали от Великобритания, Израел, Полша и Румъния. Това са пазари, които могат да компенсират част от колебанията в Централна Европа и да осигурят стабилен поток от посетители.
Съществува обаче още един пазар, за който се говори по-малко, а потенциалът му е огромен – Турция.
През последните години турските туристи все по-често избират България за своите пътувания. Южното Черноморие, Бургас, Созопол, Поморие, Царево и редица други дестинации вече усещат положителния ефект от този интерес. Турските гости не посещават страната ни само през летните месеци. Те пътуват активно през пролетта, есента и по празниците, което ги превръща в изключително важен фактор за удължаването на сезона.
За съжаление, тук се сблъскваме с един проблем, за който Българската асоциация за туризъм предупреждава от години – бавните процедури за издаване на визи.
В съвременния свят туристът взема решение бързо. Ако една държава може да издаде виза за няколко дни, а друга изисква седмици чакане и сложни административни процедури, изборът често е предрешен. Именно затова България трябва да предприеме решителни стъпки за ускоряване и дигитализация на визовите процедури. Това е една от мерките, които могат да донесат бърз и измерим резултат още в рамките на следващите сезони.
Същевременно не бива да забравяме, че туристите трябва не само да изберат България, но и да стигнат до нея безпроблемно.
Инфраструктурата остава един от най-важните фактори за конкурентоспособността на всяка туристическа дестинация. Ремонтът на Дунав мост трябва да бъде приключен възможно най-бързо, защото всяко затруднение по една от основните входни точки за румънските туристи се отразява директно върху туристическия поток. Подобна е ситуацията и на ГКПП Дуранкулак, където сравнително лесни организационни решения, като ясни указания за онлайн закупуване на винетки, биха могли значително да намалят опашките и времето за преминаване.
Това са на пръв поглед малки детайли, но именно те често формират първото впечатление на туриста за България.
Другата голяма тема, която според мен ще определя развитието на туризма през следващото десетилетие, е така нареченият „втори дом“.
От години давам за пример Гърция. Там държавата и местните власти успяха да превърнат ваканционните имоти в мощен инструмент за развитие на туризма. Това не е резултат от случайност, а от последователна политика. Ниски показатели на застрояване, повече зелени площи, качествена инфраструктура и ясни правила за развитие на териториите.
Резултатът е видим за всеки, който посещава гръцките курорти.
Собствениците на втори дом не са просто купувачи на имоти. Те се превръщат в постоянни посетители на дестинацията. Прекарват там месеци от годината, канят приятели и роднини, използват местни услуги и създават устойчив поток от приходи за бизнеса.
На практика този модел гарантира естествено удължаване на сезона с поне шест месеца годишно.
България има всички предпоставки да приложи подобна политика, особено по Черноморието, в планинските курорти и СПА регионите. Това обаче изисква дългосрочна визия и качествена нормативна рамка, която да поставя акцент върху качеството на продукта, а не върху максималното застрояване.
Разбира се, нито вторият дом, нито инфраструктурата, нито визовата политика могат сами по себе си да решат всички проблеми.
Необходима е и модерна маркетингова стратегия.
В свят, в който милиони хора избират следващата си почивка през телефона, България не може да разчита единствено на традиционните рекламни подходи. От години настоявам Министерството на туризма да инвестира значително повече средства в международна таргетирана дигитална реклама. Съвременните технологии позволяват рекламните послания да достигат до конкретни аудитории в Берлин, Лондон, Варшава, Тел Авив или Истанбул с изключителна точност и ефективност.
Докато нашите конкуренти инвестират сериозно в дигиталното си присъствие, България все още не използва пълния потенциал на тези инструменти.
Истината е, че България няма проблем с туристическия продукт. Имаме море, планини, минерални извори, богата история, уникална култура, винен и кулинарен туризъм, фестивали, конгресен туризъм и огромни възможности за целогодишно развитие.
Това, което ни липсва, е достатъчно силно и последователно представяне пред света.
В този контекст Евровизия 2027 предоставя историческа възможност за България. Благодарение на таланта на DARA и нейния екип страната ни ще бъде във фокуса на стотици милиони зрители по света. Това е шанс, който не трябва да бъде разглеждан само като музикално събитие, а като национален проект за популяризиране на България.
Нашата задача няма да бъде просто да посрещнем гостите на конкурса. Нашата задача ще бъде да ги впечатлим толкова силно, че да се върнат отново – като туристи, инвеститори и приятели на България.
Убеден съм, че българският туристически сектор е готов за подобно предизвикателство.
Но успехът няма да зависи само от бизнеса.
Той ще зависи от това дали държавата ще осъзнае, че туризмът не е сезонна тема, а стратегически инструмент за развитие на България.
Защото туризмът не е просто индустрия.
Той е икономика, инфраструктура, култура, инвестиции, международен имидж и бъдеще.
И колкото по-рано започнем да го третираме като национален приоритет, толкова по-големи ще бъдат ползите за цялото българско общество.
