(част 1 може да прочетете тук)

"Тук съм, за да слушам“, казва Бурдейн, разсъждавайки върху сцена в епизода, в която един африканец отбелязва, че бил заседнал в Хонконг, тъй като забраната за пътуване на администрацията на Тръмп му е попречила да пътува до САЩ "Не искам да задавам въпроси, свързани с новините, но докато седим и хапваме, аз им давам платформа и така те могат да кажат нещо, което да има политически последици". Той дава за пример епизод от миналата година, сниман в Лаос, където вечеря с жертвата на американските атаки по време на Виетнамската война. "Неприлично е да седиш там и да се наслаждаваш на блюдо с половин пиле, когато някой в стаята с теб е бил ранен от мини или американски експлозиви“, казва той.

Въпреки че е откровен критик по много въпроси в обществения живот, Бурдейн заобикаля политиката през по-голямата част от шоуто си, с изключение на първия епизод за сезона, заснет в Западна Вирджиния. "Отидох  в Западна Вирджиния с политическа нагласа, в смисъл, че исках да отида и просто да оставя хората да говорят сами за себе си“, казва той, като се позовава на поддръжниците на Тръмп в програмата. "Исках да им дам шанс, независимо от предубежденията, които бих могъл да имам“.

Въпреки че пи бира с Барак Обама в миналия сезон в Ханой, Бурдейн не вижда потенциал да вкара настоящия президент в програмата си. "Разговарях с президента Обама като с баща, като с родител, като с известен човек, който е интересен - в неговия случай, охраняван в ресторант. Той не е човек, който може просто да излезе за по бира", казва Бурдейн. "Зададох му много общи въпроси, на които той даде обмислени, честни, умни и забавни отговори. Не мога да кажа, че има шанс да очакваме нещо подобно от настоящия ни президент, който изглежда има малко интереси извън себе си. Тръмп не е интересна компания за вечеря".

Бурдейн е показал десетки страни в предаването си, но няколко са останали недостъпни: Венецуела („Просто не можем да накараме застрахователна компания да ни покрие“), Афганистан („Продължаваме да се опитваме“), Йемен („Ситуацията със сигурността е невъзможна“) и Сомалия. „Всички те са красиви страни с невероятни истории и с различни конфликти“, казва той.

Що се отнася до Северна Корея: „Мисля, че при сегашните обстоятелства би било много лош вкус да се направи шоу там“, казва той. „Искам да кажа, че хората гладуват. Правя предаванията си с фокус около храната. Ако гледате новини, вие сте ограничени от това, което ви е позволено да видите. Създава ви се удобен балон. Търсим естественото, автентичното преживяване и това би било невъзможно за нас в Северна Корея".

Кинаджия завинаги

Бурдейн каза, че прекарва времето между снимки, като разговаря за филми със своя екип. Цитира поредица от режисьори - Антониони, Трюфо, Куросава, Фелини, Годар и Касаветис - че очаква всеки, който работи с него, да ги познава добре. "Не мога дори да започна разговор, ако не сте запознати с тези момчета“, казва той и добавя, че също харесва "боклучавите филми от 70-те“, особено тези, режисирани от Питър Йейтс. "Имам една основно правило: обичате ли наистина да гледате филми? Това е изискването“, казва той. "Ако не познавате някои режисьори, за мен е странно". Бурдейн е отраснал в Ню Джърси през 60-те и 70-те, когато баща му е работил в магазин за камери в Ню Йорк, откъдето всеки е можел да наеме 16-милиметров проектор. "Израснах с наистина страхотни филми, които се прожектираха у нас през уикендите за семейството и няколко приятели“, каза той. "Изгледах цялата колекция Janus Films до 12-годишна възраст. Родителите ми бяха от хората, които ходеха на кино, за да видят Бергман и Антониони. Тези режисьори бяха уважавани в моят дом от самото начало".

Той се наслаждава на препратките в предаването му към киното: Епизодът от Буенос Айрес изразява почит към "Щастливи заедно“ на Уонг, докато стилът на  парагвайския епизод е вдъхновен от "Англичанинът“ на Стивън Содербърг. Той също така посочва като ключови влияния режисьори, които са по-неизвестни на западната публика като Кинджи Фукасаку и Шиня Цукамото. "Това е забавната част от правенето на предаването - да правим малки, бюджетни версии на неща, които обичаме“, казва той.

Бурдейн прекарва голяма част от живота си в пътуване и гледа много филми, когато е в движение. Рядко получава шанс да види нови филми, въпреки че е хванал "Черната пантера“ по време на престои в Найроби. "Това беше религиозно преживяване", каза той. Той е склонен да изгледа всички филми на един режисьор и сподели, че е бил на тема Бертолучи, докато Ардженто настоявала да се съсредоточат върху Пазолини. "Когато не снимаме, разговаряме за филми“, допълва той.